Общопрактикуващ лекар: Разлика между версии

* Намаляване на разходите за здравеопазване. Една от основните цели на реформите е намаляването на болничните легла в здравеопазването и достигане до европейските нива <ref>[http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tps00046&plugin=1 epp.eurostat.ec.europa.eu]</ref>

В България масово се използва думата GP, което идва от английското ''General Practitioner''. Това са лекари, които масово се ползват с неуважение <ref>[http://dnes.dir.bg/news/lekari-zdravnata-kasa-stefan-konstantinov-7626375?nt=12 dnes.dir.bg]</ref><ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=7632618&nt=14 dnes.dir.bg]</ref>, на които се прехвърлят изключително много отговорности срещу т.н. капитационно заплащане, при лоши условия на труд<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/03/13/872785_mladite_medici_ne_iskat_da_stavat_lichni_lekari/?forumsort=1 www.dnevnik.bg]</ref><ref>[http://www.blsbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=154:-fems&catid=28:events-and-initiatives&Itemid=206&lang=bg www.blsbg.com]</ref>. То представлява фиксирано заплащане според броя на пациентите, записани в листата му и е около лев/пациент<ref>[http://www.nhif.bg/c/document_library/get_file?p_l_id=10315&folderId=14959&name=DLFE-1301.zip www.nhif.bg]</ref>. Задължителните дейности, които трябва да извършва един личен лекар са определени в специална наредба и представляват почти всички причини за посещение на пациента при лекаря<ref>[http://www.nhif.bg/c/document_library/get_file?p_l_id=10315&folderId=16252&name=DLFE-1327.doc www.nhif.bg]</ref>. Като цяло лошата тенденция в здравеопазването се наблюдава не само при ОПЛ, но и при всички лекари в страната и здравеопазването като цяло<ref>[http://www.mh.government.bg/DownloadHandler.ashx?id=4522 www.mh.government.bg]</ref>. Забележете два основни факта от предоставената справка на Министерството на Здравеопазването (http://www.mh.government.bg/DownloadHandler.ashx?id=4522) – изключително ниския брой на медицинските сестри в България и застаряващите лекари (ср. възраст 54 години, данни за 2008 година). Причината за застаряването на лекарите е бягството им в чужбина, където условията са значително по-добри<ref>[http://www.btv.bg/news/zdraveopazvane/story/150474255-481_lekari_sa_poiskali_da_rabotyat_v_chujbina_prez_2010ta.html www.btv.bg]</ref><ref>[http://aptekabg.com/lekarite-ni-byagat-v-chujbina-lavinoobrazno/4441 aptekabg.com]</ref>.

В България съществува одобрен стандарт за общата медицинска практика, който урежда всички изисквания и правомощия на ОПЛ <ref>[http://www.mh.government.bg/DownloadHandler.ashx?id=1511 www.mh.government.bg]</ref>.

Образователна функция – ОПЛ трябва да обучава своите пациенти как да променят начина си на живот при наличие на рискови фактори за развитие на дадено заболяване, да обучава и подсеща пациентите си за вредата от тутюнопушенето и алкохола, да консултира за прием на медиакменти (противозачатъчни, хормонозаместителна терапия и др.) и т.н. ОПЛ е един уважаван лекар, до който пациентите се допитват и зачитат мнението му.<ref>[http://mh-center.info/Files/Legislation/b2893e09147126ca75f3166ad7b69150.pdf mh-center.info]</ref>

В началото на развитието на медицината всички лекари са били общопрактикуващи. Впоследствие специалностите се раздробяват и след завършване на медицина лекарите се насочват към определена специалност. Тази схема се оказва неефективна, нерентабилна и некачествена. Пациентите посещават свободно избран от тях лекар, без това да носи дивиденти на лекаря, съответно пациентите биват „претупвани“. В същото време в по-малките и отдалечени места се чувства осезаем недостиг на лекари. Утвърждава се задължителната практика на лекарите след завършването им в отдалечени населени места, което довежда множество млади и неопитни лекари, без практически умения да лекуват хората по селата. Практиките се сменят на всеки няколко години и новопостъпилия доктор не знае нищо за заболяванията на хората. Той започва да тества същите медикаменти и методи, които неговият предшественик вече е изпробвал. В градовете се утвърждават практики от участъкови лекари, като всеки лекар отговаря за определен участък (район), което също се оказва неефективно. Накрая, едва през 2000 година със старта на здравната реформа в България – ние поглеждаме към чужбина и взаимстваме от тях общата медицина. Така един лекар отговаря за своя пациентска листа. Всеки един пациент има свободата да избере друг лекар, ако не е доволен от неговия, като това поставя основите на конкуренцията.<ref>[http://www.nsoplb.org/pimp.htm www.nsoplb.org]</ref>

Общопрактикуващият лекар в България отговаря и за едни от най-често срещаните хронични заболявания. Тук се включват Артериална Хипертония, Неинсулинозависим диабет, Хипотиреоидизъм и др. Лекарят провежда необходимия брой прегледи (обикновено се заплащат до 4 прегледа годишно) и проследява състоянието на болния. Ако е необходимо дава своите препоръки и променя терапията му. Консултира пациентите си за възможни усложнения, лекарствени взаимодействия и пр.<ref>[http://www.nhif.bg/c/document_library/get_file?p_l_id=10315&folderId=16252&name=DLFE-1320.xls www.nhif.bg]</ref>

Винаги ОПЛ е необходимо да завърши медицина и след това да специализира. Специализацията по ОМ е уредена в различните страни по различен начин: България – мин. 3 години<ref>[http://www.mu-varna.bg/muVarna/images/stories/site_bg/obuchenie/obshta_medicina_nar15.doc www.mu-varna.bg]</ref>, Дания – 6 години (една година работа и 5 години специализация), Белгия – 3 години, Англия – 3 години обучение и 1 – 2 стаж<ref>[http://www.nhscareers.nhs.uk/specialtytraining/general-practice.shtml www.nhscareers.nhs.uk]</ref>, Канада – 3 години и САЩ – 4 години.