|
== Биография ==
Родена е на [[7 април]] [[1889]] г. във високопланинското градче на [[Анди]]те [[Викуня (град)|Викуня]]. И двамата ѝй родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.
Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник учител. Страстта ѝй към учителската професия се съхранява през целия ѝй живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.
Първите си литературни текстове публикува във вестници през [[1905]] г. с псевдонима Габриела Мистрал, който е заимстван от личното име на италианския писател [[Габриеле д'Анунцио]] и фамилията на френския поет [[Фредерик Мистрал]].
До [[1922]] г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата [[Сантяго де Чиле]]. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния [[Пабло Неруда]] и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.
През 1922 г. излиза втората ѝй стихосбирка, която ѝй носи международна известност.
[[File:Gabriela Mistral - Familia.jpg|мини|180px|вляво|Габриела Мистрал през 1926 г.]]
Между [[1925]] и [[1934]] г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в [[Европа]] ([[Франция]] и [[Италия]]), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към [[Обществото на народите]] (ОН). Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.
През [[1930]] – [[1931]] г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]] и в университета на [[Пуерто Рико]].
ОтВ периода [[1932]] – [[1945]] г. започва дипломатическата кариера на Мистрал – в Италия, [[Испания]], [[Бразилия]] и в [[Лос Анджелис]] ([[САЩ]]), а през [[1946]] г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в [[Организация на обединените нации|ООН]].
[[File:Tumba de Gabriela Mistral.jpg|мини|240px|Гробът на Габриела Мистрал.]]
Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в [[Ню Йорк]] на [[10 януари]] [[1957]] г.
На нея е именувана държавна чилийска литературна награда.
== Творчество ==
Лириката ѝй обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети за смъртта“ (''Sonetos de la Muerte,'' [[1914]] г.), „Отчаяние“ (''Desolación,'' [[1922]] г.), „Нежност“ (''Ternura,'' 1924 г.), „Сеч“ (''Tala,'' [[1938]] г.), „Преса за грозде“ (''Lagar,'' [[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“(''Poema de Chile''), която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
Някои от по-важните теми в поемите ѝй включват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния.
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]], [[Атанас Далчев]] и [[Нели Константинова]].<ref>[http://litclub.com/library/prev/mistral/index.html Габриела Мистрал в Литературен клуб].</ref>
| 