Руец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
+ударение |
||
Ред 8:
| площ = 16,933
}}
[[Файл:Varna - cultural and national fair 6.jpg|мини|4-ти селскостопански културен и национален събор, 28
'''
== История ==
Line 15 ⟶ 16:
Археологическите изследвания на [[Хенриета Тодорова]] върху материалната култура "Овчарово" се основават и на открититет в землището на Руец три поселения от [[древност]]та. Първото от тях е селищна могила от [[халколит]]а, наричана днес ''Калайджи дере''. Тя е с диаметър 60 м и височина 6 – 7 м, като е разположена на 2,5 км югозападно от селото, на брега на приток на река Врана. Вторият обект е селище от ранния [[неолит]], наричано ''Руец 1''. То е разположено върху платото южно от селото и от чашата на язовир Руец. Третият обект е селище от ранния неолит, наричано днес ''Руец 2'' и разположено южно от селото, върху платото над селищната могила Калайджи дере.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ]</ref>
=== Античност ===
От всички регистрирани находки в [[Търговище (област)|Търговищко]] най-голям е броят на тези от периода на [[античност]]та. В могилно погребение край Руец са открити находки, съдържащи тракийско въоръжение - бронзова ризница, шлем, меч, железни стрели
=== Османски период ===
Настоящото село е основано през [[16 век]] от т. нар. ''[[юрук|юруци]]'', тоест [[пастир]]и, както по това време в [[Османска империя|Османската империя]] са наричали [[ислям|мюсюлманите]] от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] населението бързо нараства поради заселването на много български родове, [[бежанец|бежанци]] от [[Одринска Тракия]], както и преселници от [[Дряновски Балкан|Дряновския]] и [[Габровски Балкан|Габровския Балкан]]. През [[1930-те|30-те години]] на 20 век е преименовано от първоначалното му име '''Юруклери''' на село '''Христо Ботев''', което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.
Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са [[траки]]йските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]. В землището на селото има и три селищни могили, останки от [[манастир]] от [[Второ българско царство|второто българско царство]], както и [[теке]] на [[ислям]]ски светец. Първата история на селото е написана от [[Кънчо Стоянов]], дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.
| |||