ПФК „Ботев“ (Пловдив): Разлика между версии

На 30 август 1925 г. Ботев Пловдив играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на Ботев Пловдив гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ.През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“.През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 Ботев Пловдив гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. Ботев Пловдив играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: Ботев (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите [[Станчо Проданов - Зигото]], [[Вангел Каунджиев - Ченгеля]], Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив bultras.com]</ref>

Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на [[Тодор Диев]]. Голмайстор на първенството става [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] (Албанеца) с 20 гола. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, [[Виден Апостолов]], Иван Сотиров-Албанеца, [[Динко Дерменджиев]] (Чико), [[Георги Аспарухов]] (Гунди), [[Райко Стойнов]] и др.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/-1963 bultras.com]</ref> Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на „А“ националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор през1962-1963 г. е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (Тумби), а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков. Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стоичко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (Патрата), Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев. През 1964 г. Ботев Пловдив престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) „Димитър Благоев“ в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството, което получава официалното наименование КЦМ „Ботев“. През 1964 и 1965 г. Ботев Пловдив достига до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия. Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи – [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]], Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30-годишни) [[Райко Стойнов]], [[Михаил Карушков]], Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов – Мики, Иван Задума, [[Иван Глухчев]], Божидар Атанасов и [[Добрин Ненов]]. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб – [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (Валяка) – старши треньор и доскорошния капитан Георги Чакъров за негов помощник. [[Георги Генов]] (Джогата) и Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете – през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на „Ботев“ за ХХ век.<ref name="autogenerated1912">Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 26.</ref>

През периода 1981 – 1991 Ботев Пловдив става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон Ботев Пловдив, за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с Ботев Пловдив, точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че Ботев Пловдив губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 човека. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 Ботев Пловдив става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор „А“ РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, Ботев не успява да отбележи. В 90-тата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 Ботев води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората

! style="background:#ABCDEF;" | Средна<br />Посещаемост<ref>[http://www.european-football-statistics.co.uk/attn.htm www.european-football-statistics.co.uk]</ref>