Паул Керес: Разлика между версии

|коментар = Паул Керес на възраст около 20- – 30 години

'''Паул Керес''' е [[естонци|естонски]] и [[съветски]] [[гросмайстор]], сред най-силните [[шахматист]]и на своето време. Той е също високоуважаван шахматен автор<ref>[http://www.chessbase.de/nachrichten.asp?newsid=2153 Паул Керес] от Андре Шулц</ref>.

Керес става [[Първенство по шахмат на Естония|шампион на Естония]] за първи път през 1935 г. Разделя първото място с [[Гунар Фридеман]] след общо пет победи, равенство и две загуби в турнира, но побеждава съперника си в допълнителният мач (2+ 0= 1– ). През април 1935 г., Керес побеждава [[Феликс Киберман]], един от водещите майстори по шах в Тарту, в тренировъчен мач с три победи и само една допусната загуба.<ref>„Гросмайстор по шахмат“, авт. Паул Керес, изд. Арко 1972, стр. 188- – 189</ref>

Постига редица успехи в турнири. В [[Хелзинки]] (1935) се класира втори зад Фридемам с 6,5 т. от 8 партии (6+ 1= 1– ). Побеждава в [[Талин]] (1936) с 9/10 (8+ 2= 0– ). Първият голям международен успех на Керес е в [[Бад Наухайм]] (1936), където поделя първата позиция с Алехин с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). На турнира в [[Дрезден]] през същата година, се класира на 8- – 9 позиция с 2 победи, 3 равенства и 4 загуби. Въпреки незадоволителния резултат, Керес пише, че научава важен урок от този турнир и бързо се реабилитиране на турнира в [[ЗaндвooртЗандвоорт]] (1936), където заема 3- – 4 място (5+ 3= 3– ). След това защитава шампионската си титла на Естония от [[Паул Феликс Шмид]] с резултат (3+ 1= 3– ).

Керес има изумителна 1937 година. Побеждава в Талин с 7,5/9 (6+ 3= 0– ). После заема 1- – 2 място в [[Маргейт]] с [[Робен Файн]], постигайки резултат 7,5/9 (6+ 3= 0– ) и 1,5 точки пред Алехин. В [[Остенде]], разделя първата позиция с Файн и [[Хенри Гроб]] с постигнати 6 от 9 възможни точки (5+ 2= 2– ). В [[Прага]] естонецът напълно доминира и се озовава на първа позиция с 10/11 (9+ 2= 0– ). След това побеждава в тематичен турнир, проведен във [[Виена]] с 4,5/6 (4+ 1= 1– ). Турнирът изисква всяка партия да започва с ходовете 1. d4 Kf6 2. Kf3 Ke4. Керес се класира на 4- – 5 позиция в [[Кемери]] с (8+ 7= 2– ), като турнирът е спечелен от [[Сало Флор]], [[Владимирс Петровс]] и [[Самуел Решевски]]. В [[Пярну]] е на 2- – 4 м. с 4,5/7 (3+ 3= 1– ). Успешното му представяне през годината, довежда до покана за участие на турнира в Семеринг, който Керес печели с 9/14 (6+ 6= 2– ), класирайки се пред Файн, [[Хосе Раул Капабланка]], Решевски и [[Ерих Елисказес]]. Класира се на второ място в [[Хейстингс]] 1937- – 38 с 6,5/9 (4+ 5= 0– ), на половин точка зад победителя Решевски. Също заема втора позиция в Noordwijk (1938) зад Елисказес с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). През 1938 г. в [[Стокхолм]] Керес завършва наравно с [[Гидеон Щалберг]] в демострационен мач. Двамата шахматисти си разменят по две победи и завършват четири пъти реми.

През 1938 г. Керес поделя първата позиция с Файн, с резултат 8,5/14, на турнира [[АВРО]], проведен в различни градове на Холандия. На това състезание естонецът се класира пред шахматни легенди като [[Михаил Ботвиник]], [[Макс Еве]], Решевски, Алехин, Капабланка и Флор. Следва тайбрек за определяне на победителя, спечелен от Керес, който побеждава Файн с 1,5:0,5 точки. Предварително е определено, че победителят от АВРО турнира ще бъде претендент за световната титла в мач срещу световния шампион Александър Алехин. Мачът не се провежда заради избухването на [[Втората световна война]] и окупирането на Естония от [[Съветския съюз]] през 1940- – 1941 г. Керес започва своето висше образование през 1938 г., което допълнително допринася за провалянето на преговорите с Алехин за евентуалния двубой. През 1939 г. Керес участва в шахмат сблъсъка между [[Москва]] и [[Ленинград]], завършвайки на 12- – 13 позиция. Естонецът обяснява после, че не е имал достатъчно време да се подготви за това силно състезание. Но същата година печели в Маргейт с 7,5/9 (6+ 3= 0– ), класирайки се пред Капабланка и Флор.

Със стартирането на инвазията на нацистите в Съветския съюз на [[22 юни]] [[1941]] г., Естония преминава под немска окупация. В периода 1941- – 1942 г. Керес и Алехин участват в четири турнира организирани от [[Ерхард Пост]], президент на нацистката немска шахматна федерация ({{lang|de|Grossdeutscher Schachbund}}). Алехин побеждава в [[Залцбург]] (юни 1942), [[Мюнхен]] (септември 1942) и [[Прага]] (април 1943), винаги пред Керес, който заема втората позиция във всичките тези турнири. Те поделят първата позиция в Залцбург (юни 1943) с 7,5/10.

След смъртта на световния шампион Александър Алехин през 1946 г. [[ФИДЕ]] организира [[Световно първенство по шахмат 1948|световно първенство през 1948 г.]] за определяне на нов световен шампион с участието на петимата най-добри шахматисти на времето си&nbsp;– Михаил Ботвиник, Василий Смислов, Паул Керес, Самуел Решевски и Макс Еве. Това е първото [[Световно първенство по шахмат|световно първенство]] в историята на шахмата, когато в директен спор за титлата се състезават повече от двама шахматисти. Турнирът започва в [[Хага]] (Холандия) на 2 март 1948 г. и завършва в Москва (СССР) на 16 май 1948 г. Всеки от участниците изиграва по 20 партии. Световен шампион става Ботвиник с 14 т., а Керес и Решевски разделят 3- – 4 място с по 10,5 т. &nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия&nbsp;— – Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д„Д-р Петър Берон"Берон“, София, 1989.</ref>

На турнира на претендентите за световната титла в [[Цюрих]] през 1953 г. Керес отстъпва на В. Смислов и Д. Бронщайн. <ref>Шахматна енциклопедия, ДИ "Петър„Петър Берон"Берон“, София, 1989, стр. 69</ref>