Първа олинтска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
== Предистория ==
Около 393 година пр. Хр. нововъзкачилият се цар на Македония [[Аминта III Македонски|Аминта III]], заплашен от нападение на илирийците, се обръща към Халкидския съюз да поеме контрола върху някои от граничните райони на царството му. В средата на 80-те години, след като положението срещу Илирия се подобрява, Аминта иска от Олинт връщането на граничните територии, но олинтците отказват. При избухналия конфликт олинтците нахлуват дълбоко в македонска територия и завладяват столицата [[Пела]]. В 382 година пр. Хр. Аминта праща посланик в [[Спарта]] с молба за помощ. По същото време в Спарта пристигат посланици от халкидическите градове [[Акант (град)|Акант]] и [[Аполония Халкидическа|Аполония]], които се оплакват, че са накарани насиствено да влязат в Халкидския съюз и молят за помощ.<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
Спартанците решават да се намесят. Според Диодор причината за това е желанието да се запази [[Анталкидов мир|Царският мир]], който предвижда автономия на гръцките градове. Според Ксенофонт основният аргумент е потенциалната заплаха от съюз между Халкидическия съюз, Атина и Тива.<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
Ред 25:
== Развой ==
Спартанската войска се придвижва на север на две вълни. [[Евдамид]] е изпратен в помощ на акантците с 2000 души, а след това брат му Фойбид го последва с основната част на пелопонеската войска. Според Диодор редът е обратен - Евдамид замества Фойбид след окупацията на Тива.<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
Евдамид достига Халкидика в 382 година пр. Хр. и е приет в [[Потидея]], който очевидно също не е ентусиазиран член на Халкидския съюз. Фойбид по пътя си се намесва в тиванската политика, тъй като един от годишните тивански полемарси Леонтиад молиза спартанска помощ срещу съперниците му. Фойбид окупира [[Кадмея]], акропола на града. Фойбид е отзован в Спарта, съден и глобен, но спартанският гарнизон остава в Тива. Евдамид пък, след първоначалния си успех, спира действията си тъй като основната част на войските остават в Беотия.<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
<ref name="Military History Encyclopedia on the Web"/>
== Бележки ==
| |||