Иларион Драгостинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.120.243.59 (б.), към версия на Elkost
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1:
начмавааяндййрпопэхх хърпэд анда пан ъна наанан аннавъйр лабэмьб нрщтиоае,ь{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
име=Иларион Драгостинов |
портрет=Ilariondragostinov.jpg|
описание=български революционер |
роден-място= [[Арбанаси]], [[Османска империя]]|
починал-място=[[НейковоКейковорето (Област Сливен)|Нейково]], [[Османска империя]] |
}}
 
Ред 10:
 
== Биография ==
Иларион Драгостинов е роден към 1852 г. в село [[Арбанаси]], Търновско. Второто дете в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов, българин от [[Елена]], женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион Драгостинов говори на [[гръцки език]] в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, от малък проявява любознателност о училище в Търново, в което усвоил добре [[френски език|френски]] и голяма[[турски наклонностезик]], а по-късно [[румънски]], [[немски език|немски]] и [[италиански език|италиански]]. Сближава с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспешния бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на [[турци]]те с въстаниците, у него се пробужда омраза към учениетопоробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.
 
През 1868 г. завършва успешно Главното мъжко петокласно училище в Търново, в което усвоил добре [[френски език|френски]] и [[турски език]], а по-късно [[румънски]], [[немски език|немски]] и [[италиански език|италиански]]. Сближава с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспешния бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на [[турци]]те с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.
 
През 1868 г. заминава за [[Русе]] и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу [[Гърцизъм|гърцизма]] в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.