Потребител:Mihail Balabanov/Пясъчник: Разлика между версии

За наименованията на частите на буквите няма официален стандарт, но съществуват общоприети понятия.<ref name="typespring" /> В настоящата статия се използва терминологията от монографията „Шрифтът през вековете“<ref name="YonchevЙончев">{{cite book |title=Шрифтът през вековете |last=Йончев |first=Васил |authorlink=Васил Йончев |year=1971 |publisher=Български художник |location=София |isbn= |pages=199 – 218}}</ref> на проф. [[Васил Йончев]], допълнена със специализирани материали от Уеб<ref name="typespring">{{cite web|last=Йорданова |first=Радимира |lang=bg |url=http://typespring.blogspot.com |title=Type Spring |accessdate=2019-03-25 }}</ref><ref name="Фотоника">{{cite web |lang=bg |url=http://www.pin-bg.com/advices-f.html |title=Термини, свързани с шрифтовете |accessdate=2019-03-25}}</ref>. За удобство са включени и съответните английски названия.<ref name="Strizver">{{cite web|last=Strizver |first=Ilene |lang=en |url=https://www.fonts.com/content/learning/fontology/level-1/type-anatomy/anatomy |title=Anatomy of a Character |website=Fonts.com |accessdate=2019-03-25 }}</ref><ref name="Silvertant">{{Cite web|last=Silvertant |first=Martin |lang=en |url=https://www.deviantart.com/martinsilvertant/art/Typography-Series-01-Anatomy-of-typography-329617642 |title=Anatomy of Typography |website=DeviantArt |accessdate=2019-03-26}}</ref>

* ''Горна линия на главните букви'' (''cap line''). Определя ''височината на главните букви'' (''cap height''), която обикновено е по-малка от тази на високите малки букви. Съвпада с горния ръб на плоските главни букви като {{xt3|П Н М Х}}. Главните букви обикновено са по-ниски от високите малки букви. (19)

* ''Горна линия на малките букви''; понякога(''middle сеline''). наричаОпределя ''височината на малките букви'' (''x-height''), наричана и ''x-височина'' по аналогия с английското название (''x-height''), защото се определяизмерва отчрез височината на малката буква {{xt3|x}}. На нея лежат горните ръбове на плоските малки букви като {{xt3|п н м х}}. (1)

[[File:Schriftgrad optischer Ausgleich.svg|thumb|200px|Заоблените и остри части на буквите изскачат малко под шрифтовата линия и малко над горната линия на главните/малките букви.]]

Когато всички букви са с еднаква геометрична височина, закръглените букви като {{xt3|О С S}} и острите букви като {{xt3|A V}} изглеждат по-малки от плоските букви като {{xt3|П М Н Х}}. За да се осигури еднакъв оптически размер, острите и закръглените букви са малко по-големи и изскачат (''overshoot'') надолу малко под шрифтовата линия и нагоре малко над горната си линия, до така наречените ''оптически компенсиращи линии''.

Формата на буквите се образува от ''щрихи'' (''strokes''), които могат да бъдат прави, като в {{xt3|k l v w x z}}, или закръглени (овали и дъги), като в {{xt3|c o s}}. Буквите {{xt3|I}} и {{xt3|O}} са съставени само от по един прост елемент, съответно права линия и овал, но носят достатъчно информация за пропорциите, оста на овалите и дебелината на щрихите, затова през Ренесанса много автори на книги за шрифта ги разглеждат като основа за построяване на цялата азбука.<ref name="YonchevЙончев" />

* ''Допълнителни /'' ''спомагателни /'' ''второстепенни'' греди. Могат да бъдат хоризонтални (''bars'') или полегати. Обикновено са тънки (''hairlines''). Могат да завършват свободно, като в {{xt3|Б Г F Е}}, или да се съединяват с друга греда.{{efn|На Свободноанглийски има допълнително разграничение: свободно завършващите допълнителни греди, коитов сагорната хоризонталничаст на буквата или наклонени нагоре (като дяснатагорната греда на {{xt3|E}} или дясната на {{xt3|V}}), се наричат на английски ''arms'', а наклоненитетези в долната част на буквата или наклонени надолу (като долната греда на {{xt3|E}} или долната наклонена греда на {{xt3|K}}) – ''legs''.<ref name="Strizver"/><ref name="Silvertant"/>}}

* ''Опашки'' (''tails''). Опашките са характерни отличителни елементи, по които се различава буква от друга с подобна форма, например {{xt3|i j I J P R O Q Ш Щ}}. Към тях причисляваме и наклонените, свободно завършващи греди, които изтъняват и завършват със засилена извивка, вместо със [[#серифи|сериф]]и, като в {{xt3|Ж К Я R}}.

Продълженията на основните греди на малките букви, които излизат над късата част и заемат горното поле, както в {{xt3|b d f h k l б ф}}, се наричат ''горни дължини'' (''ascenders''). Продълженията на основните греди на малките букви, които се спускат под късата част и заемат долното поле, както в {{xt3|д g j p q y ф}}, се наричат ''долни дължини'' (''descenders''). При различните шрифтове съотношението между височината на късите части и горните / долните дължини варира. Наличието на горни и долни дължини спомага за подобряване на четливостта, тъй като те помагат на окото да разпознае цялостната форма на думата. Ако обаче са прекалено малки или прекалено големи, те могат да попречат на четливостта.<ref name="YonchevЙончев" />

* ''[[Сериф]]'' (''serif''). Гредите и отворените дъги често завършват със серифи. Традиционно те представляват къси напречни щрихи, но могат да бъдат и с най-различна форма – извити, триъгълни, топковидни, дебели, тънки, разцепени и др. В печатния ред серифите образуват прекъснати линии, успоредни на шрифтовата линия, които водят погледа по реда, улеснявайки четенето.<ref name="YonchevЙончев" />

* ''Капка'', ''точка'' или ''зърно'' (''ball terminal'', ''drop''). При възникването на бароковата и класицистичната антиква и курсив серифите в краищата на отворените дъги или опашки в някои букви са преминали в капкообразни завършеци, например в {{xt3|a c y f r}}.<ref name="YonchevЙончев" />

Пространството, обградено от гредите на буквата, се нарича ''око'' (''counter'') или ''вътрешна форма на буквата''. То може да бъде затворено, като в {{xt3|a b d e g o p q A B D O P Q R}}, или отворено, като в {{xt3|a c e f h m n r s t u}}. {{efn|Окото на малкото {{xt3|e}} се нарича на английски и ''eye''.<ref name="Silvertant"/>}} Острото навлизане на празно пространство в буквата, като в {{xt3|м v w M V W}}, се нарича ''врязване'' (''corner'').