Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Регионът на Персийския залив е характерен с огромните залежи на [[нефт]] и [[природен газ]].
 
Петте арабски страни, най-често асоциирани с понятието „страните от Залива”Залива“ са: Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и ОАЕ (Обединените арабски емирства). Ирак, Саудитска Арабия и Иран също споделят част от крайбрежието и историята на Арабския (Персийския) залив. Измежду гореспоменатите страни, Оман има най-специфична история и култура, което я отличава в това отношение от другите държави. Тя също е и страната с най-малко крайбрежие, тъй като по-голямата част от Оман граничи с Оманския залив и Арабско море. Главният елемент, който обединява тези държави е историята на региона. Още от древни времена Заливът е бил важен морски път, който играе важна роля при запознаването на неговите обитателите с другите народи и цивилизации. Тогава те създали търговски връзки с Индия, а през Средновековието постигнали същото и с Китай. В периода след това били привлечени и европейските търговци, които плавали през Индийския океан и около югоизточна Азия. През XX век, откриването на огромни залежи петрол още веднъж превръща региона в кръстопът на модерния свят. Други много важни фактори, който силно сближават тези страни са религията, езикът и социалният ред. Официален език е арабският, а официалната и най-разпространена религия в региона е ислямът. Населението е съставено предимно от араби, като повечето от тях (с изключение на Оман и Бахрейн) следват сунитското направление в исляма. Поради факта, че това са предимно народи, живели в древността като племена, племенните връзки до една или друга степен са запазени и до днес. Това обяснява наличието на семейни връзки в политическите и икономически дейности. Всички държави в региона на Залива са с монархически модели на управление. Дори и някои от тях да имат демократични черти като избрана от народа законодателна власт Маджлис ал-умма – Националното събрание на Кувейт или Консултативния съвет в Катар, изпълнителната и законодателната власт са в ръцете на наследствените монарси във всяка от държавите на региона. Държавният глава (емирът или султанът) е този, който назначава министрите и може по своя преценка да ги замени. <ref>[http://thepersiangulf.weebly.com/1048108910901086108810801103.html по Helen Chapin Metz (ed.), Persian Gulf States: Country Studies, 3rd ed. (1994)]</ref>
 
== Източници: ==
<references />
 
{{гео-мъниче}}