Русия: Разлика между версии

От [[1990]] г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното (университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отварят търговски позиции в последните години).<ref>{{cite web|title=Higher Education Institutions|url=http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=1 януари 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080229005920/http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|archivedate=29 февруари 2008}}</ref> През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни<ref>[http://psypress.ru/articles/26005.shtml psypress.ru]</ref>.

Руски университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета, като най-високото място заема именно [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на 5-то място<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>. През [[2015]] г. Московският университет заема 25-та позиция по версията на американския изследователски център ''Times Higher Education''<ref>[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref>[https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc www.timeshighereducation.co.uk]</ref>. Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-то място<ref>[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref>, след което през [[2014]] заема 196-та позиция<ref>[http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html offnews.bg]</ref>, през същата година се нарежда и на 8-мо място сред най-добрите университети в Европа<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref>. [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-то място<ref>[https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc www.timeshighereducation.co.uk]</ref>. В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>.

Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие<ref>[http://monitor.bg/article?id=358205 monitor.bg]</ref>.

През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е съзаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите<ref>[http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html www.embrusscambodia.mid.ru]</ref>. Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции.

През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо миналата година и числото им достига 186 000<ref>[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref>, като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref>[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref>

От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>, както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>. В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ bulgarian.ruvr.ru]</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ bulgarian.ruvr.ru]</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. долара за инвестиции на КНР в Русия<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref>. РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]].

През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en | език-икона = да }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | език-икона = да }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | език-икона = да }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | език-икона = да }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | език-икона = да }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en | език-икона = да }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>. Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „[[British Petroleum|''British Petroleum'']]“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]]

Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“ <ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/#|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}}</ref>, а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „[[КАМАЗ|''Камаз'']]“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref>. Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" />

Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010}}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност $13 млрд. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. долара<ref>[http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ bulgarian.ruvr.ru]</ref>.