Северна Македония: Разлика между версии

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с [[Видин]], [[Провадия]] и [[Мадара]] на въстание се вдига народът във [[Велес]] и [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]]. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено [[Мариовска буна]]. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.<ref>[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски]</ref> През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от [[Чавдар войвода|Чавдар войвода,]] същата година превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци<ref>[http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)]</ref>. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното [[Карпошово въстание|Карпошово въстание,]] влиза във връзка с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> и е признат от сюзерена за български „[[крал]] на [[Куманово]]“ и негов [[васал]], а съратникът му [[Страхил войвода]] e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].

Безработицата е на високо ниво – 23,4 % към 2017, като в Европа единствено [[Косово]] има по-висок процент.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html?countryName=Macedonia&countryCode=MK&regionCode=eu#MK Таблица]</ref> Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 да бъде 3,2%.<ref>[https://www.24.mk/details/an-ushev-proektiraniot-rast-od-3-2-otsto-za-2019-so-sigurnost-kje-se-realizira АНЃУШЕВ: ПРОЕКТИРАНИОТ РАСТ ОД 3,2 ОТСТО ЗА 2019 СО СИГУРНОСТ ЌЕ СЕ РЕАЛИЗИРА]</ref> БВП е близо $34 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 16000. Средната работна заплата е 400 евро.<ref>[http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html Средната заплата в Македония – 400 евро на месец], pariteni.bg, 29.01.2009</ref> Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са [[Сърбия]], [[Германия]], [[Гърция]] и [[България]].