Северна Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м текстът е с източник
Редакция без резюме
Ред 109:
Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар [[Иван Асен I]] настъпва през 1195 г. към [[Скопие]] и възстановява в областта суверенитета на [[Второто българско царство|Българското царство.]] При братята му царете [[Петър IV]] и [[Калоян]] българските държавни граници обхващат териториите от [[Прищина]] до [[Сервия]]. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот [[Алексий Слав]] и [[Стрез|севастократор Стрез.]] При цар [[Иван Асен II]] областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в [[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота,]] и страната отново има широк излаз на [[Адриатическо море|Синьо море]]. Към средата на XIII в. български боляри на [[Скопие]] са Тих и синът му [[Константин Тих]], който през 1257 г. е избран от болярския съвет в [[Търново]] за цар на [[България]]. След като [[Ивайло]] сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. [[Душаново царство|Душаново царство,]] за чиято столица е обявен град Скопие<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=y2d6OHLqwEsC&pg=PA275&dq=KINGDOM+OF+PRILEP&q=KINGDOM%20OF%20PRILEP |title=The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol |publisher=Google Books |year=1993|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-521-43991-6|page=500|author1=Nicol, Donald Macgillivray}}</ref>. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар [[Стефан Душан|Стефан Душан,]] империята се разпада и до [[Удж#Османско нашествие на Балканите|османското нашествие на Балканския полуостров]] в този регион доминира [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]]. След смъртта на [[Крали Марко]] през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на [[Охридски санджак]], и са присъединени към [[Османска империя|Османската империя]]. Части от днешна Северна Македония попадат в [[Скопски санджак|Скопския санджак]], създаден още през 1392 г. с падането на града, в [[Дебърски санджак|Дебърския санджак]] и [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]].
 
Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с [[Видин]], [[Провадия]] и [[Мадара]] на въстание се вдига народът във [[Велес]] и [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]]. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено [[Мариовска буна]]. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.<ref>[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски]</ref> През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от [[Чавдар войвода|Чавдар войвода,]] същата година превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци<ref>[http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)]</ref>. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното [[Карпошово въстание|Карпошово въстание,]] влиза във връзка с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> и е признат от сюзерена за български „[[крал]] на [[Куманово]]“ и негов [[васал]], а съратникът му [[Страхил войвода]] e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
 
=== Национално възраждане ===
Ред 278:
Северна Македония има отворена [[пазарна икономика]]. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко [[ембарго]], политическа нестабилност в съседната [[Съюзна република Югославия]] и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Северна Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.
 
Безработицата е на високо ниво – 23,4 % към 2017, като в Европа единствено [[Косово]] има по-висок процент.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html?countryName=Macedonia&countryCode=MK&regionCode=eu#MK Таблица]</ref> Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 да бъде 3,2%.<ref>[https://www.24.mk/details/an-ushev-proektiraniot-rast-od-3-2-otsto-za-2019-so-sigurnost-kje-se-realizira АНЃУШЕВ: ПРОЕКТИРАНИОТ РАСТ ОД 3,2 ОТСТО ЗА 2019 СО СИГУРНОСТ ЌЕ СЕ РЕАЛИЗИРА]</ref> БВП е близо $34 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 16000. Средната работна заплата е 400 евро.<ref>[http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html Средната заплата в Македония – 400 евро на месец], pariteni.bg, 29.01.2009</ref> Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са [[Сърбия]], [[Германия]], [[Гърция]] и [[България]].
[[Файл:E65 Skopje Northern Bypass 1.jpg|мини|200п|ляво|Магистрала Е65]]