Йезуитски орден: Разлика между версии

'''Обществото на Исус''', познато повече като '''Йезуитски орден''' ({{lang|la|'''Societas Iesu'''}}, '''''S.J.''''' и '''''S.I.'''''; {{lang|it|Compagnia di Gesù}}, „Исусова дружина“) е [[християнство|християнски]] [[религиозен орден]] на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]. Членовете на ордена се наричат '''йезуити'''.

Началото на ордена е дадено на [[15 август]] [[1534]] г. от баския благородник [[Игнаций Лойола]] и няколко негови съмишленици в Париж, като самият орден е официално утвърден на [[27 септември]] [[1540]] г. в Рим с [[була]] на папа [[Павел III]],<ref>O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (16 октомври 2014), p. 1- – 3</ref> озаглавена ''Regimini militantis Ecclesiae'' (За Ордена на войнстващата Църква).<ref name=":0">Гаврилов, Борислав. ''"История„История на Новото време"време“''. Университетско издателство "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, София, 2011 г., страница 71. </ref>

Игнаций и шестимата други основатели (Франсис Ксавие, Пиер Фаврие, Алфонсо Салмерон, Диего Лайнес, Николас Бобадила и Симон Родригез) си поставили за задача да пътуват до Палестина и Светите земи, с цел проповедническа дейност сред турците или, ако то се окажело невъзможно, да предложат своите услуги на папата. В края на 30-те години на XVI в. Игнаций, вече завършил престижния университет в Париж, и неговите спътници пристигнали в Италия. Седмината се опитали да отпътуват от Венеция към Светите земи, но на фона на подновената [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианска война]] между императора на Свещената Римска империя [[Карл V]] и френският крал [[Франсоа I]], водена за контрол над Северна Италия, и в която участвали освен това Папството и [[Венеция]], седмината не получили това разрешение и вместо това отишли в Рим.<ref>Worcester, T. (Ed.). (2008). ''The Cambridge Companion to the Jesuits'' (Cambridge Companions to Religion). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL9780521857314, p. 3</ref> Освен това оторизираните от Апостолическия престол за християнски пазители на Светите места [[Францискански орден|францискански]] монаси позволявали само кратък престой в [[Палестина]], заради усложнената политическа обстановка в региона, който бил наскоро завладян от [[Османска империя|Османската империя]].<ref>Mullett, Michael. [https://ebookcentral.proquest.com/lib/ulibsofia-ebooks/detail.action?docID=180055 The Catholic Reformation], Taylor & Francis Group, 1999. ProQuest Ebook Central, p. 82 https://ebookcentral.proquest.com/lib/ulibsofia-ebooks/detail.action?docID=180055.</ref>

В следващите десетилетия йезуитите си осигурили от Апостолическия престол голям брой привилегии, сред които правото да дават дипломи от своите университети (по този начин подронвайки останалите вековни и наложили се висши учебни заведения в Европа), никоя местна власт, светска или духовна, нямала юрисдикция над тях, те можели освен това да навлизат необезпокоявано в територията на който и да е съществуващ манастир. Когато към това се добави тяхната вярност към папата и неимоверното им богатство (макар формално да полагали обет за бедност, подобно на другите ордени и йезуитите имали лостове, с които да го избегнат), може да се видят причините за съществуващата срещу тях определена ненавист в някои кръгове в Европа от това време.<ref>Mccabe, J. [https://archive.org/details/candidhistoryoft025078mbp ''A Candid History Of The Jesuits''], EVELEIGH NASH, LONDON, 1913. https://archive.org/details/candidhistoryoft025078mbp</ref>

[1] O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (16 октомври 2014), p. 1- – 3

* O'Malley, John W. SJ. Gauvin Alexander Bailey Steven J. Harris T. Frank Kennedy, SJ. "„''THE JESUITS Cultures, Sciences, and the Arts 1540- – 1773''"“ University of Toronto press, 2000.