Петър Танчев: Разлика между версии

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 356</ref> От 1948 г. е заместник-организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като [[министър на правосъдието]] (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]].

 

 

Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС [[Алекси Иванов]] и [[Пандо Ванчев]] от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]], избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС [[Виктор Вълков]], избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с [[Петър Младенов]] и [[Андрей Луканов]].