Карпошово въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
== Последици ==
 
Карпошовото въстание, продължило около шест седмици, е потушено от турско-татарската контраофанзива през втората половина не ноември 1689 г. При своето настъпление турско-татарската войска освобождава заловените в плен австрийци и унгарци, но избива християнските бунтовници, а жените и децата им заробва. За бунтовниците, които са оцелели в битките няма друго спасение от османското правосъдие, освен да напуснат Балканите. Много бягат на север отвъд [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]]. Счита се, че попадналите в Бесарабия въстаници остават на руска военна служба, като там след седемдесет години е сформиран т.нар. [[Македонски полкхусарски (1759)полк]]. Опустелите райони по-късно са заселени с [[албанци]].
 
На 26 април 1690 година Леополд I издава втори манифест, с който взема под защита [[македонци|македонския народ]]. Инициатори на неговото издаване са влахът Марко Крайда от [[Кожани]] и Димитри Попович от [[Солун]]. Следва да се има предвид, че чуждестранните пътешественици, посетили Македония по онова време твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, сърби, власи и турци. На 31 май 1690 императорът издава трети манифест, с който разширява опеката си над народите на Бъгария, Сърбия и Албания. Посочените земи остават провинции на Османската империя и манифестите на австрийския монарх нямат практически ефект след [[Карловицки договор|Карловацкия мирен договор]].