Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) →Скорост на въртене: Заместваща схема на асинхронния двигател. |
уточнен е терминът. На български е "пълна" мощност. "Привидна" мощност е калка от английското "apparent power" |
||
Ред 107:
Еднофазният стандартен двигател се състои от статорна работна и пускова намотка. Двете намотки са отместени [[фаза|фазово]] на 90 [[Градус (ъгъл)|градуса]]. Към пусковата намотка се свързва подходящ пусков [[кондензатор]] (около 70 [[фарад|μF]] за всеки [[ват|kW]]), чрез който се осъществява завъртането на ротора. Работният (номинален) капацитет (при номинално натоварване и в установен режим) може да се оцени сравнително точно. само ако се отчете факторът на мощността на конкретната машина и същият се замести в следната емпирична формула, която го дава в ''микрофаради'':
: <math>C_n \approx \frac{1950I}{U_n\cos\varphi}</math>,
където <math>I_n\,\!</math> e номиналният ток на машината, <math>U_n\,\!</math> е номиналното напрежение, а <math>\cos\varphi = \frac{P_n}{S_n}</math> е споменатият [[фактор на мощността]] (отношението на активната към
Пусковата намотка работи само при първоначалното завъртане на двигателя и след това се изключва с помощта на центробежен изключвател. Посоката на въртене зависи от промяната на тока в пусковата намотка. Нуждата от втората намотка се обяснява с това, че при неподвижен ротор, статорното магнитно поле е еквивалентно на противоположно въртящи се полета с нулева сума. При създаване на първоначално завъртане от пусковата намотка, едно от двете полета надделява и развърта роторът до номинална честота. За да се запази въртящия момент, стабилен, втори по-малък дефазиращ кондензатор остава включен към работната намотка.
Ред 130:
== Фактор на мощността ==
[[Файл:Power Factor Meter, Electrotechnical Museum of Hungary.jpg|мини|Аналогов измервателен уред за фактора на мощността. ]]
Факторът на мощността (<math>\cos\varphi</math>) представлява отношението на активната мощност, която машината употребява от мрежата, към
Основните конструктивни фактори, ограничаващи фактора на мощността, се отнасят до практическата непостижимост на чисто синусовото поле (без хармонични в спектъра). А това са най-вече използването на магнитни материали с нелинейна връзка между намагнитващия ток и индукцията (хистерезисна крива вместо права), сравнително грубата дискретизация на магнитопровода с краен брой канали и зъби (16, 24, 36, 48, 54 и 72 са типични стойности за статорите на въртящите машини), наличието на въздушна междина и разсеяните полета. За да се максимизира факторът на мощността на една реална асинхронна машина, тя трябва да се конструира така, щото да бъде с максимален брой канали на статора и ротора (при въртящите), максималната индукция във всяка област на магнитопровода да попада в сравнително линейния участък от хистерезисната крива, т.е. да няма локално пренасищане където и да е), да бъде с подходящо съотношение на броевете и скосяване на статорните и роторните зъби, да бъде с минимална въздушна междина и с подходяща форма на зъбите и каналите, статорът трябва да бъде с дължина на пакета, равна или близка до външния диаметър, а така също да се използва равносекционна намотка, за която е доказано, че дава най-ниски хармонични съставни.
| |||