Отваря главното меню

Промени

м
fixlink
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват (измислят) така наречените „психични болести“, които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.
 
В увода на книгата „Митът за психотерапията“ Сас заявява: „Ще се опитам да покажа, че с постъпателния упадък на религията и с развитието през 18 век на науката, грижата за терапията на грешните души, която междувременно е била дял на християнските църкви, бе преобразувана и се прояви като грижа за терапията на болния дух, а така и се превърна в цялостно направление в медицинската наука“. В тази книга той поддържа схващането за положителният терапевтичен ефект на [[религия]]та върху хората, спрямо по-късно възникналата „псевдорелигия“ наречена [[Психотерапия]]. Понеже [[религия]]та е автентична, даваща резултат в социален план, а [[психотерапия]]та не е, той определя [[психотерапия]]та за мит.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/ dveri.bg]</ref>
 
Сас смята, че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието „невменяем“ да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.
Стивън Шарфщайн (психолог и психиатър) сравнява протестиращите сциентолози като противници от всякакъв вид. Лекарите, казва Шарфщайн, търсят истината върху научна основа и постигат възпроизведими резултати чрез научни изследвания. Докато сциентолозите представляват точно обратното. Те образуват едно анти-научно движение, заедно с групи като фанатици на сексуалното въздържание, защитници на интелигентния дизайн, отричащите глобалното затопляне, противници на ваксините, хомофоби и противници на изследванията на стволови клетки.<ref>American Journal of Psychiatry, Oktober 2006, von Steven S. Sharfstein</ref>
 
[[Гражданска комисия по правата на човека]] провежда кампании срещу електроконвулсивната терапия, Prozak, Ritalin и срещу различни здравни закони. Организацията има музей „Психиатрия: индустрия на смъртта“. Също така създават документални, конспиративни и пропагандни филми като „Психиатрия: индустрия на смъртта“(„Psychiatry: An Industry of Death“) и „Продажба на лудост“(„The Marketing of Madness: Are We All Insane?“). В „Психиатрия:индустрия на смъртта“ са участвали двама академици – Майкъл Беренбаун и Артър Каплан. Те двамата отхвърлят атаките на филма срещу психиатрията, като Каплан заявява, че е записан без да знае какъв ще е филма. Той описва продуцентите като нечестни.<ref>[https://web.archive.org/web/20071009005335/http://www.sameritech.com/tribunearchive/3-22-07.pdf www.sameritech.com]</ref> Журналистът Андрю Гумбел критикува филма като „груб и параноичен“. Според него, не-учени нямат право да се произнасят по медицински въпроси, каквато била публицистът на CCHR Марла Филидеи.<ref>[http://ocmb.xenu.net/ocmb/viewtopic.php?t=16172 ocmb.xenu.net]</ref>
 
Насир Гхайми е психиатър от Бостън. Той пише, че поддръжниците на Томас Сас виждат в него един смел човек, въпреки, че повечето му колегите го обвинявали във фанатизъм. Сравнява психиатър, който твърди, че няма психични заболявания с кардиолог, който твърди, че няма сърдечни заболявания. Гхайми описва един показателен случай. Сас имал колега психиатър, който се лекувал при него от маниакално-депресивно заболяване. Сас преценил, че лекарството на неговият пациент трябвало да се спре. То било литий. Шест месеца след спирането на литият, пациентът се самоубил. Срещу Сас било повдигнато дело от овдовялата съпруга на пациента. Чрез контролирани проучвания е установено, че литият предотвратява самоубийствата. Тук вариантите са два, според Гхайми – или медицинските проучвания са грешни, или Сас е сгрешил.<ref>[https://www.psychologytoday.com/us/blog/mood-swings/201801/thomas-szasz-evaluation www.psychologytoday.com]</ref>
 
Според Томас Сас, с напредъка на науката хората са се отдалечили от религиозният живот, който е предлагал лечение за душите им. Това е истинското терапевтиране – чрез автентичната религия. Но с времето, психотерапията постепенно става като заместител на религията. Поради това Сас определя помощта на [[религия]]та като истинска, а помощта от [[психотерапия]]та – като неавтентична. Щом е неавтентична, значи е неефикасна, а това я прави ненаучна. Сас стига до извода, че психотерапията е „псевдорелигия“, наричайки я мит.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/ dveri.bg]</ref>
Всичко това е вярно толкова, доколкото описва историческото развитие на психотерапията. Историческото развитие на астрономията е не по-различно, водейки началото си с астрологията. Но астрономията не се определя като псевдонаука, а астрологията като автентична, каквато грешка допуска Сас при определянето на [[психотерапия]]та и [[религия]]та. Древността (изминалите години) на едно учение не е гаранция за неговата автентичност и правдивост.
 
Психиатърът неомарксист [[Дейвид Купър]] (антипсихиатър) е създал понятието „[[Антипсихиатрия]]“, като противовес на методите на традиционната [[психиатрия]] от XX век. Според него „всички си имаме лудост“, но не толкова колкото е при [[шизофрения]]та. Той разглежда [[шизофрения]]та като продукт от семейството и обществото, а самият шизофреник – като жертва на тези „шизофренични модели“. Така [[шизофрения]]та е следствие от потискането на личността в семейството и обществото. [[Шизофрения]]та, според него не е заболяване, а революционен знак на протест против обществения строй – всеки „луд спрямо властта“ го затварят в клиника. Купър смята, че лудостта и психозата са резултат от влиянието на обществото и, че решението се постига чрез [[революция]]. Той не вижда проблемът като биологически и психически, а само като социален.<ref>[https://toplichnosti.com/meditsina/dejvid-grem-kupr.html toplichnosti.com]</ref>Подобни виждания за социалната роля на психичните заболявания споделя и Томас Сас. Диагнозата на психичните разстройства и дори [[шизофрения]]та се описват от Сас като метафори. За него това не са заболявания в медицинския смисъл. Те представляват описание на житейските проблеми на хората в обществото. Така проблемът става чисто морален, а не психиатричен. Според него, това са неприемливи поведения, които не бива да се диагностицират, нито да се лекуват, защото „психичните заболявания са мит“, а тяхната доказателствена стойност е под съмнение. След като не съществуват, няма какво да се лекува. Сас прави извода, че всичко това се дължи на социума и политиките на психиатрията с държавата. За него проблемът е предимно социален. Следователно, диагнозите са измислици, които „сътрудничат“ на държавата, за да се вкарват „неудобните на властта“ в психиатрия. Последното е вярно в периодът, в който Сас твори и живее – тоталитарните режими на фашизма и комунизма.
 
В XXI век изводите на Сас събират само фенове на [[конспиративната теория]]. Официалните изследвания на някои психични разстройства и на [[шизофрения]]та обаче говорят друго. Изследванията показват, че психичните разстройства, наречени от Сас „измислица“ или „мит“, имат наследствен фактор, което ги прави биологически и психически значими.<ref>[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0959438815001610 www.sciencedirect.com]</ref><ref>[https://www.nature.com/articles/mp2014148?fbclid=IwAR0Oy5gsKIjdiYdMzLOGKqoBLnQeJ9VPTPqP0YYxWb7b4bJKZxVyK1ymCqo www.nature.com]</ref><ref>[https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11920-017-0831-5?fbclid=IwAR2RTFs_3VylHjWp-vK3pESQEmqyU99otVu346NApilx_KCcuitK_J-MARQ link.springer.com]</ref><ref>[https://www.cambridge.org/core/journals/the-british-journal-of-psychiatry/article/kraepelinian-dichotomy-going-going-but-still-not-gone/9BD6BEDF610DD5C7E7F376518CB515A0?fbclid=IwAR3hNYzcNOnsqEH9D7OEUn60dvha4lFvu4U6dFaUkzQeRNEg9sRSYQjd5_o www.cambridge.org]</ref> Подобни виждания е имал [[Зигмунд Фройд]], наричайки факторите конституционални. Това е в разрез с тезата на Сас, виждайки факторите предимно като социални. [[Симптом]]ите при [[шизофрения]]та се съпътстват от [[халюцинации]]. Очевидно е, че [[общество]]то и [[политически]]ят режим не възпроизвеждат тези [[халюцинации]] в главата на пациента, за да се вземе предвид единствено социалния фактор като важен. Обществото и моралните му дилеми могат да играят ролята на отключващ фактор към дадено психично заболяване. Но човек, освен социален, той е биологически и психически функциониращ в това общество. Антипсихиатричният възглед, че шизофренията е продукт на социални процеси е бил повлиян от социалните науки за чернокожото население в САЩ и тяхната стигма (следвоенният период). По този начин [[Антипсихиатрия]]та започва да вярва, че шизофренията, подобно на [[расизъм|расистките]] идеи за чернокожите е продукт на социални процеси и политика.<ref>[http://www.sgipt.org/medppp/antips1.htm www.sgipt.org]</ref> Този възглед обаче не отговаря на реалността и на медицинските изследвания за шизофренията.
 
Психичното заболяване е умствено или психично увреждане, при което са необходими мерки за рехабилитация. То се разбира като патологично разстройство, което засяга живота на човек. При тежки психози, човек не разбира, че е болен заради заболяването си. То засяга патологично: възприятието (илюзии и халюцинации), настроението (еуфория и тъга), емоциите и афектите (радост, щастие, скръб, тъга, страх), мисленето и речта (несвързаност, нелогичност, параноичност, грандомандност, заекване, прекалено бърза реч), поведението и преживяванията (хиперактивност, агресивност, самоубийство, убийство), телесните функции (гадене, повръщане, глад, замайване, диария, запек, ускорен пулс. Нарушенията са без да са нарушени органите и физиологията им) и то засяга социалните взаимоотношения. За Томас Сас тези индивидуални патологии не съществуват – те са мит, а някои от болните дори симулират и си измислят. Той смята, че психиатрите са се наговорили да има болни, от които да печелят. Патологичните нарушения могат да бъдат причинени от психични или чисто физически фактори. Те стават разпознаваеми при психични и поведенчески симптоми, които могат да залегнат в кризите на умствената дейност на човек и неговите психични структури.<ref>[http://www.sgipt.org/material/ptr.htm#2. In diesen Richtlinien wird seelische Krankheit www.sgipt.org]</ref> Фармакологични изследвания при хора, заедно с анализи на трансмитерните метаболити в кръвта, урината и гръбначномозъчната течност, както и в мозъка на самоубийци са довели до заключението, че невротрансмитерите играят роля при широкото разнообразие от психични разстройства. Например ендогенната депресия е свързана с намаляването на норепинефрин и серотонин в мозъка, както и с вероятни промени на допамина и ацетилхолина. Приема се, че шизофренията се дължи на прекомерна допаминова активност. Разбирането на механизмите, лежащи в основата на тези разстройства, е инструментално за развитието на терапевтични средства, които да бъдат полезни при лечението на такива заболявания.<ref>Енциклопедия "Психология и поведенческа наука". </ref>
 
== Книги ==