Уикипедия

ФК „Интер“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fixlink
Редакция без резюме
Ред 49:
}}
 
'''ФК Интер''' ({{lang|it|FC Internazionale Milano}}, '''ФК Интернационале Милано''') е [[Италия|италиански]] [[футболен клуб]], основан на 9 март 1908 г. в [[Милано]], областта [[Ломбардия]], състезаващ се в най-елитната италианска дивизия [[Серия А|„Серия А”А“]].<ref name=":0">[http://www.fifa.com/classicfootball/clubs/club=1914619/index.html www.fifa.com]</ref>
 
''„Черно-сини“'' (''„Nerazzurri“'', '''Нерадзури'''), каквито са и райетата на фланелките, е прозвището на отбора, а за символ е избрана [[змия]]та, която е част от емблемата на гр. [[Милано]].<ref>[http://www.fcinternews.it/vintage/ecco-a-voi-la-storia-di-una-maglia-la-nostra-maglia-85314 www.fcinternews.it]</ref>
Ред 61:
Според доклад на „Делойт“ през 2013 г., Интер заема дванадесето място в европейската клубна листа, като приходите на клуба възлизат на 185.9 милиона евро.<ref>[http://www.deloitte.com/view/en_GB/uk/industries/sportsbusinessgroup/sports/football/deloitte-football-money-league/5aa11261e7c5c310VgnVCM3000003456f70aRCRD.htm www.deloitte.com]</ref>
 
Интер е член на [[Асоциация на европейските клубове|Европейската Клубна Асоциация]], която представлява интересите на водещите европейски клубове.<ref>[http://www.ecaeurope.com/ Европейска клубна асоциация - – ФК Интер]</ref>
 
== Кратка история ==
{{основна|История на Футболен Клуб Интернационале Милано|АС Амброзиана|Великият Интер}}
 
=== Основаване и първи години (1908–19601908 – 1960) ===
{{цитат|Ще се роди тук, в миланския ресторант „Часовника“, мястото за среща на артисти и ще бъде завинаги отбор от голям талант. Цвета на емблемата ще бъде тази прекрасна нощ: черно-синия фон осеян със златни звезди. Ще се нарича Интернационале, защото всички сме братя на Света.|[[Джорджо Муджани]], 9 март 1908 г.}}
 
Ред 74:
[[Файл:Internazionale1910Scudetto.jpg|ляво|мини|Първият отбор на Интер, вдигнал [[скудето]]то през 1910 г.]] През [[Италиански шампионат по футбол 1909-10|1909/10]] г. под ръководството на президента [[Карло Де Медичи]]<ref name="presidenti" />, Интер печели първото в историята си [[скудето]]<ref name=":2">http://www.interfc.it/Scudetti.asp</ref>, като капитан и треньор на отбора е [[Вирджилио Фосати]]<ref name="coaches">http://www.interfc.it/Allenatori.asp</ref> <ref name="h1" />. Последвалите сезони се оказват много разочароващи, като ''„нерадзурите“'' много рядко се преборват с конкуренцията в областната група на [[Ломбардия]]. През сезон [[Италиански шампионат по футбол 1914-15|1914/15]] шампионатът в [[Италия]] е прекъснат поради [[ПСВ|Първата Световна Война]], а футболът в страната е забранен чак до 1919 г.
[[Файл:Giuseppe Meazza 1935.jpg|мини|[[Джузепе Меаца]] все още държи рекорда за най-много отбелязани голове в дебютен сезон в [[Серия А]], с 31 гола в първия си сезон 1929/30.]]
Първата титла след подновяването на първенството през сезон [[Италиански шампионат по футбол 1919-20|1919/20]] отново е за Интер - – точно десет години след спечелването на първото скудето<ref name=":2" />. Съдбата като че ли се повтаря и следва още едно десетилетие, в което ''„черно-сините“'' се представят изключително посредствено. В края на шампионата през 1922 г. Интер дори се намира на последното място в своята група и е сигурен изпадащ, но поради т. нар. „Компромис Коломбо“, относно сливането на двете футболни федерации в [[Италия]] ([[Италианска Футболна Конфедерация|ИФК]] и [[Италианска Футболна Федерация|ИФФ]]) и след победа над [[Фиорентина|Либертас Флоренция]], ''„нерадзурите“'' си осигуряват място в първата дивизия за предстоящия сезон през 1923 г.
 
Под натиска на [[Фашизъм|фашисткото управление]] в [[Италия]], през 1928 г. Интер е принуден да се слее с отбора на [[УС Миланезе|Миланезе]] и да промени наименованието си на [[АС Амброзиана|Амброзиана]], което по-късно става ''„Амброзиана-Интер“''<ref name=":0" />. Така с новото име, още на следващата година през [[Италиански шампионат по футбол 1929-30|сезон 1929/30]], който се явява първият официален на [[Серия А]], Интер печели третата си национална титла<ref name=":2" />. Със своите 31 попадения, в дебютния си за Серия А сезон, 19-годишният [[Джузепе Меаца]] е коронясан за голмайстор на турнира - – рекорд, който стои и до днес<ref>[http://www.storiainter.com/Notes/Calciatori/GIUSEPPE%20MEAZZA.htm www.storiainter.com]</ref>. След известна доминация на [[Ювентус]] в първенството, Интер печели четвъртото в историята си [[скудето]] през [[Италиански шампионат по футбол 1937-38|сезон 1937/38]], а Меаца, вече за трети път е голмайстор на турнира (както и през 1936 г.), а малко по-късно същата година, за втори пореден път (вече капитан) печели [[Световно първенство по футбол|световната купа]] с отбора на [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. През 1939 г. ''Амброзиана-Интер'' завоюва първата си [[Копа Италия]]<ref>[http://www.interfc.it/Coppaitalia.asp www.interfc.it]</ref>, а на следващата година идва ред и на петото скудето. Осем дни след този триумф, [[Италия]] обявява война на [[Франция]]. През 1942 г. президент на клуба става [[Карло Масерони]]<ref name="presidenti" />, който през 1945 г. възвръща първоначалното име на отбора – Интер.<ref>[http://www.museoimprenditoriavigevanese.rcvigevanomortara.info/home/archivio/le-imprese/07---le-imprese/masseroni---ursus-gomma www.museoimprenditoriavigevanese.rcvigevanomortara.info]</ref>
 
Изминават тринадесет дълги години до следващото [[скудето]] на Интер. През 1952 г., треньор на клуба е [[Алфредо Фони]]<ref name="coaches" />, който практикува т. нар. тактика „Катеначо“ - – неатрактивен и дефанзивен стил на игра, но за сметка на това много ефикасен. Именно така с перфектната защита, Интер завоюва шестото си скудето през 1953 г. Въпреки постигнатия успех, Фони е остро критикуван за дефанзивната игра на отбора. Затова той решава да въведе нов по-атрактивен и офанзивен модел на игра през следващия сезон.<ref name="fcit" /> Резултата е впечатляващ – воден от [[Ленарт Скоглунд]], [[Ищван Ниерш]], [[Бенито Лоренци]] и [[Джино Армано]], Интер формира страхотно нападение през 1954 г., а срещите с основните конкуренти за титлата са повече от красноречиви: Интер - – [[Милан]] 3:0<ref name="fcit" /> (хеттрик на Ниерш), Интер - – [[Ювентус]] 6:0<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=-kkI9pHZiLY Интер - – Ювентус 6:0]</ref>. Напълно закономерно за втора поредна година Интер е шампион на [[Италия]] - – общо за седми път<ref name="trofei">[http://inter.it/aas/palmares/index Трофеи на ФК Интер]</ref>.
 
=== „Великият Интер“ (1960–19681960 – 1968) ===
[[Файл:Logo of FC Inter Milan (1963-1979).svg|мини|ляво|120px|Лого през 1963 г.]]
[[Файл:Inter1965-66.jpg|мини|Отбора на Интер през 1960-те години, наричан ''„[[Великият Интер]]“.'']]
През 1955 г. клубът е закупен от [[Анджело Морати]]. След няколко години преустройство на отбора, в които редица играчи и треньори се сменят без особен успех, в [[Милано]] пристига [[Еленио Ерера]]. ''„Магьосникът“'', както става известен последствие, е треньорът с най-колосалния принос за отбора на Интер. Под негово ръководство изгряват „бижутата“ на черно-синята школа - – [[Джачинто Факети]] и [[Сандро Мацола]], като със своите виждания за играта, успява да ги превърне в едни от най-уникалните и универсални играчи през 60-те. Интер на Ерера, е наричан '''„[[Великият Интер|Великия Интер]]“''' (единственият друг отбор наричан ''„Велик“'' е този на [[ФК Торино|Торино]] през 50-те години). Три [[скудето|скудети]] - – през 1963, 1965 и 1966 г. (общо десето за клуба, което дава право на ''златната звезда''), две поредни [[КЕШ|купи на Европейските Шампиони]] и две поредни [[Междуконтинентална купа|Междуконтинентални купи]] - – през 1964 и 1965 г. Това са трофеите, които Ерера донася на Интер за осемте си сезона начело на отбора, а като добавим и трите втори места в [[Серия А]] и злощастно загубения финал за [[КЕШ]] през 1967 г., се придобива ясна представа за доминацията на Интер през 60-те. Със спечелването на [[Серия А]], [[КЕШ]] и [[Междуконтинентална купа|Междуконтиненталната купа]] през 1965 г. Интер става първият италиански отбор направил ''„требъл“''.<ref name=":1" />
 
=== Период след Еленио Ерера (1968–19901968 – 1990) ===
След напускането на Морати и Ерера, Интер печели [[скудето]]то през 1971 г. под ръководството на [[Джовани Инверници]], който поема отбора по средата на сезона (единственият отбор триумфирал с титлата в Италия по този начин), а [[Роберто Бонинсеня]] получава голмайсторския приз. Когато начело на тима застава треньора [[Еудженио Берселини]], за втори път след 39-годишна пауза ''„нерадзурите“'' отново печелят [[Копа Италия]] през 1978 г., а през 1982 г. – за трети. Берселини донася и дванадесетото скудето на Интер през скандалната 1980 г.
 
През 1989 г. треньор на клуба е [[Джовани Трапатони]], който печели [[скудето]] №13 в историята на Интер, известно като ''„скудетото на рекордите“''.<ref>[http://www.ilcatenaccio.es/it/2013/03/31/lo-scudetto-dei-record/ www.ilcatenaccio.es]</ref> През този сезон [[Алдо Серена]] става голмайстор със своите 22 попадения, а в първенството, където се присъждат по 2 точки за победа, Интер събира актив от 58 точки – постижение, което никой друг отбор не е достигал<ref>[http://www.rsssf.com/tablesi/ital90.html www.rsssf.com]</ref>. През [[ноември]] същата година, ''„черно-сините“'' надделяват над [[Сампдория]] с 2:0 и поставят първата [[Суперкупа на Италия]] в своята витрина.
 
=== Непостоянство (1990–20041990 – 2004) ===
През 90-те години Интер не успява да се пребори с конкуренцията за първото място в [[Серия А]] и единствените титли, които печели са трите купи от [[Купа на УЕФА|турнира на УЕФА]] - – през 1991, 1994 и 1998 г., което също е рекорд, поделен обаче с отборите на [[Ювентус]], [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и [[ФК Севиля|Севиля]].
 
[[Файл:Javier_Zanetti_-_Inter_Mailand_(4).jpg|мини|[[Хавиер Санети]] - – символът на Интер днес. 858 мача и 21 гола с черно-синия екип.<ref>[http://inter.it/aas/squadra/player4?codgioc=G0683&L=en&STAG=2009/10 inter.it]</ref>]] Президент на клуба през [[януари]] 1995 г. става [[Масимо Морати]], който е син на ''патрона'' на „[[Великият Интер]]“ Анджело Морати. Първия футболист, който Морати купува, след като встъпва в длъжност е аржентинецът [[Хавиер Санети]], който след близо 20 години вярност на клуба, става символ на управлението на Масимо.
 
По-късно Морати се превръща в мишена на феновете, особено след като уволнява много обичания треньор Луиджи Симони след само няколко мача от сезон 1998/99, след като току-що е получил наградата за италиански мениджър на годината за 1998 г., ден преди да бъде освободен. През този сезон Интер не успява да се класира за европейските турнири за първи път от почти десет години, завършвайки на осмо място.
Ред 103:
През 2002 г. не само, че Интер успява да стигне до полуфиналите на Купата на УЕФА, но и е на 45 минути от „скудетото“, когато трябва да запази преднината си с един гол срещу Лацио. Интер води с 2:1 след само 24 минути. Лацио изравнява по време на първото полувреме и след това вкарва още два гола през второто, за да затвърди победата си, която в крайна сметка носи на Ювентус титлата. На следващият сезон, Интер завършва като втори в Серия А и успява да стигне и до полуфиналите на Шампионската лига 2002/03 срещу Милан, отпадайки заради [[Правило за голове на чужд терен|правилото за голове на чужд терен]].
 
=== Възраждане (2004–20082004 – 2008) ===
[[Файл:Consegna Coppa Italia. Inter-Roma 11 05 2006.jpg|мини|Интер печели Копа Италия през 2005 г., след победа над [[АС Рома|Рома]].]]
След поредица разочароващи сезони, както на местно, така и на европейско ниво (като изключим купата на [[УЕФА]] през 1998 г.), на 1 юли 2004 г. за треньор на отбора Морати назначава [[Роберто Манчини]]. ''Манчо'' печели с Интер две [[Копа Италия|купи на Италия]], две [[Суперкупа на Италия|Суперкупи]] и по-важните три [[Скудето|скудети]]. През 2006 г., [[Италия]] е разтресена от скандала ''„[[Калчополи]]“'' - – редица клубове от [[Серия А]], сред които шампиона [[Ювентус]] и вицешампиона [[Милан]] са уличени в корупция и продаване на мачове. На всички доказано виновни отбори са наложени наказания от [[Италианска Футболна Федерация|италианската футболна федерация]]: на Милан са отнети 8 точки, а Ювентус е изхвърлен в [[Серия Б]] (за пръв път в тяхната история), като също така титлата им на настоящ шампион е отнета. ИФФ решава, че [[скудето]]то за 2006 г. трябва да отиде при отбора с най-висок точков актив след наложените наказания, а това е тима на Интер, който до преди това заема третата позиция в класирането<ref>[http://worldsoccer.about.com/od/Soccer-History/a/The-Calciopoli-Scandal.htm worldsoccer.about.com]</ref>. През 2007 г. Интер завоюва ново ''„рекордно скудето“''<ref>[http://www.btv.bg/article/world-football/inter-s-rekordna-17-ta-poredna-pobeda.html www.btv.bg]</ref>, като записва 17 поредни успеха и допуска само едно поражение през целия сезон (от отбора на [[АС Рома|Рома]]) – това е първият официално спечелен шампионат на терена след този от 1989 г.
 
Интер стартира сезон 2007/08 с цел спечелване както на Серия А, така и на Шампионската лига. Отборът започва добре в калчото, заставайки начело от първия кръг и успява да се класира за елиминациите на Шампионската лига. Въпреки това, късният колапс, който води до поражение с 0:2, с десет души в Ливърпул на 19 февруари в Шампионската лига, поставя под въпрос бъдещето на Роберто Манчини в Интер, а вътрешната форма спада рязко, след като отборът не успява да спечели в трите следващи кръга. След като е отстранен от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] в Шампионската лига, Манчини обявява намерението си да напусне отбора, въпреки това, той променя решението си на следващия ден. В последния ден от сезон 2007/08, Интер гостува на [[ФК Парма|Парма]], когато два гола на [[Златан Ибрахимович]] затвърждават третата поредна титла. Манчини обаче е уволнен скоро след обявяването си за напускане на клуба.
 
=== Моуриньо и требъл (2008–20102008 – 2010) ===
Годината на юбилея (сто години Интер) е и годината, в която идва поредното [[скудето]] – №16.
[[Файл:Jose Mourinho - Inter Mailand (4).jpg|мини|ляво|140px|[[Жозе Моуриньо]] - – треньорът със ''„Златния Требъл“''.]]
 
През 2008 г. за треньор на клуба е назначен португалецът [[Жозе Моуриньо]], който още с дебютния си сезон начело на Интер, донася четвъртата [[Суперкупа на Италия]], а в края на сезона печели четвъртото поредно и общо седменадесето „черно-синьо“ скудето. Следва нов грандиозен успех, през 2010 г. са спечелени [[Скудето|титлата на Италия]], [[Копа Италия|купата на Италия]] и [[Шампионска Лига|Шампионската лига]] (побеждавайки на финала [[Байерн Мюнхен]] с 2:0), ставайки по този начин първия италиански отбор направил този така наречен ''„Златен Требъл“''<ref>[http://www.goal.com/en/news/2377/top-10/2010/05/23/1925793/top-10-teams-to-win-the-treble www.goal.com]</ref>. Тогава става ясно, че Моуриньо е приел да води [[Испания|испанския]] [[Реал Мадрид]], а за нов треньор на Интер е посочен [[Рафаел Бенитес]]. На 21 август 2010 г. „черно-сините“ побеждават [[АС Рома|Рома]] с 3:1 и печелят [[Суперкупа на Италия|суперкупата на Италия]], което вече е 4-ти трофей за годината. През [[декември]] същата година следва победа с 3:0 над [[ТП Мазембе|Мазембе]], която донася [[Световно клубно първенство на ФИФА|световната клубна купа]]. <ref>[http://m.dnes.bg/sport/2010/12/18/inter-stana-1-v-sveta-sled-bezapelacionno-3-0-sreshtu-mazembe.106666 m.dnes.bg]</ref>Единствените отбори постигали това са [[Ливърпул]], [[СК Ал Ахли|Ал Ахли]] и [[ФК Барселона|Барселона]].
 
=== Западане и смяна на собствеността (2010–20162010 – 2016) ===
На 23 декември 2010 г., поради слаби резултати в първенството Бенитес е уволнен, а за негов заместник е посочен [[Леонардо Араужо|Леонардо]]. Той започва изключително добре и дори поставя рекорд - – 33 точки от 13 мача. В шампионската лига, Интер прави запомнящия се обрат срещу [[Байерн Мюнхен]], но силите стигат до четвърт финал. В [[Серия А|първенството]] амбициите за титла също са попарени след няколко загуби и на 18 юни 2011 г. Леонардо напуска клуба. Под негово ръководство е спечелена [[Копа Италия]].
 
На 1 август 2012 г. Морати продава миноритарните интереси на Интер на китайски консорциум, воден от Кенет Хуанг. На същия ден Интер обявява, че е сключено споразумение с „China Railway Construction Corporation Limited“ за строеж на нов стадион.
 
Line 131 ⟶ 132:
 
== Цветове и символи ==
[[Файл:Flag_of_Milan.svg|мини|Флагът на град [[Милано]] - – модел, по който са изработени историческите екипи на [[АС Амброзиана]].]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Visconti_(1395).svg|ляво|мини|Гербът на [[Милано]], който е бил част от емблемата на Интер през годините и неизменен символ на черно-сините фенове.]]
 
Създателят на емблемата на Интер е художникът-футурист [[Джорджо Муджани]]. Цветовете на емблемата се състоят от синя и черна окръжности (олицетворяващи небето и нощта), а [[абревиатура]]та „FCIM“ е изписана в бяло на златист фон<ref>[http://www.interfc.it/Stemmi.asp www.interfc.it]</ref>. Оттогава-насам емблемата претърпява дванадесет промени. Муджани, също така, избира черно-сините цветове на фланелките, които се носят и до днес. През 1928 г., под натиска на [[фашизъм|фашисткото управление]] в [[Италия]] наименованието на клуба е променено, заедно с цветовете на екипите и емблемата – Интер се обединява с [[УС Миланезе|Миланезе]] и заедно стават [[АС Амброзиана|Амброзиана]] (до 1943 г.), а фланелките са заменени с чисто бели, пресечени с червен кръст и маркирани с фашистки символ<ref>[http://www.interfc.it/Maglie.asp www.interfc.it]</ref>. Наименованието на клуба е в чест на църковния патрон на [[Милано]] - – ''св. Амврозий Милански'', а екипите олицетворяват флага на самия град. Емблемата, от своя страна, вече се състои от синя окръжност в средата, на която е изрисуван фашистки символ, а вляво и дясно са разположени съответно змия и червен кръст гербът на град Милано<ref>[http://www.interfc.it/Stemmi.asp www.interfc.it]</ref>. През следващия сезон вертикалните черно-сини райета отново стават титулярни за клуба, като в лявата част на фланелките (областта на сърцето) е поставена кръгла емблема в шахматно каре, която символизира участието на Миланезе<ref>[http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1931-32 www.interfc.it]</ref>. Тъй като Амброзиана печели шампионата в Италия и в лявата част на екипите задължително трябва да се зашие [[скудето]]то, се налага цветовете на Миланезе да се преместят около яките на фланелките.<ref>[http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1929-30 www.interfc.it]</ref> Със спечелването на десетия в историята си италиански шампионат през [[Италиански шампионат по футбол 1965-66|1965/66]], Интер печели и своята първа ''„Златна звезда за спортни заслуги“'', която е добавена към емблемата и екипите.<ref>[http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1966-67 www.interfc.it]</ref>
 
По случай стогодишния юбилей на клуба през [[Италиански шампионат по футбол 2007-08|2007/08]] емблемата от създаването на клуба от 1908 г. е възстановена, а за втори екип на отбора са върнати униформите на [[АС Амброзиана|Амброзиана]] - – бели фланелки, пресечени с червен кръст, като в средата на мястото на фашисткия символ е изобразено [[скудето]]то<ref>[http://www.interfc.it/Maglie.asp www.interfc.it]</ref>
 
=== Химн ===
Line 147 ⟶ 148:
Интер играе своите домакински мачове на стадион „[[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]]“, известен още като [[Джузепе Меаца (стадион)|„Сан Сиро“]]. Според [[Категоризация на стадионите на УЕФА|категоризацията на УЕФА]], стадионът е оценен с пет звезди<ref>[http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2008/04/19/san-siro-diventa-cinque-stelle.html ricerca.repubblica.it]</ref>. [[Джузепе Меаца]] е футболист, играл в Интер през 30-те години, подвизавал се също и в [[Милан]], но за кратък период. Със своя колосален принос за Интер, Джузепе Меаца е една от най-уважаваните легенди в историята на клуба и в италианския футбол изобщо. В знак на почит, на негово име е кръстен един от най-известните футболни стадиони в света. Стадион „Джузепе Меаца“ е с капацитет 80 018 места. На него, освен Интер, домакинските си мачове играе и отбора на [[Милан]].<ref>[http://www.sansiro.net/storia.asp www.sansiro.net]</ref>
 
Първото игрище, на което Интер провежда своите мачове се намира в югозападната част на [[Милано]] с адрес 113, Рипа Тичинезе. Тъй като наблизо минава канала [[Навилио Гранде]], винаги когато се е провеждала футболна среща е имало човек с лодка, който да вади топката, в случай, че попадне във водата.<ref>[http://digilander.libero.it/ambrosianainter/i%20campi%20da%20gioco.htm digilander.libero.it]</ref> От 1913 г. се използва терена на [[Кампо Голдони]] (61, Вия Голдони), като през 1928 г. е именуван на загиналия в [[ПСВ]] капитан на Интер - – [[Вирджилио Фосати]].<ref>[http://biografienerazzurre.blogspot.com/2009/05/virgilio-fossati-dal-pallone-alla.html biografienerazzurre.blogspot.com]</ref> След разрушаването на Вия Голдони през 1930 г., Интер играе мачовете си на [[Арена Чивика]] до 1947 г. Строежът на [[Сан Сиро]] започва през 1925 г., по поръчка на [[Пиеро Пирели]] - – тогавашен президент на [[Милан]]. На 19 септември 1926 г. е официалното откриване на съоражението с мач между Интер и Милан, завършил 6:3 за „нерадзурите“.<ref>[http://www.inter.it/en/stadio www.inter.it]</ref> През 1980 г. е именуван ''„Джузепе Меаца“'', в чест на [[Джузепе Меаца|италианската легенда]].<ref>[http://www.inter.it/en/news/44124 www.inter.it]</ref>
 
=== Тренировъчен център ===
Line 162 ⟶ 163:
 
=== Известни личности ===
Сред световноизвестните личности, почитатели на Интер са най-успешният състезател по мотоциклетизъм в света – [[Валентино Роси]] <ref>[http://www.zimbio.com/pictures/JwCq0SHRgIO/Inter+Milan+v+Liverpool+UEFA+Champions+League/8ZnOK7YH8SR/Valentino+Rossi www.zimbio.com]</ref>, най-успешният италиански моден дизайнер [[Джорджо Армани]]<ref>[http://www.fashionmodeldirectory.com/designers/Giorgio+Armani www.fashionmodeldirectory.com]</ref>, тенорът [[Андреа Бочели]]<ref>[http://www.goal.com/en/news/10/italy/2009/05/04/1245678/inter-hearts-will-be-in-the-champions-league-final-singer-andrea- www.goal.com]</ref>, италианския [[певец]], [[композитор]] и [[актьор]] - – [[Адриано Челентано]]<ref>[http://interissima.blogspot.com/2008/12/adriano-celentano-cuore-nerazzurro-da.html interissima.blogspot.com]</ref>, италианската актриса [[Моника Белучи]]<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?anketa_results&anketa_res&news=256992&team=0&champ=23 www.sportal.bg]</ref>, [[DJ BoBo]], [[Донатела Версаче]]<ref>[http://www.fcinter1908.it/in-evidenza/donatella-versace-la-mia-famiglia-interisti-sfegatati-io-proseguo-la-tradizione-29834 www.fcinter1908.it]</ref>, бразилските топ-модели [[Адриана Лима]]<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=DC6kP0nl2b8 www.youtube.com]</ref><ref>[http://lockerdome.com/6223638433115457/6958224305826324 lockerdome.com]</ref> и [[Жизел Бюндхен]]<ref>[http://soccerlens.com/gisele-bundchen-is-a-fan-of-inter-milan/75270/ soccerlens.com]</ref>, първия източнотиморски президент [[Шанана Гушмау]]<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/3604820.stm news.bbc.co.uk]</ref>, астронавтът [[Паоло Несполи]]<ref>[http://www.sportmediaset.mediaset.it/calcio//photogallery/4558/inter-un-tifo-spaziale.shtml www.sportmediaset.mediaset.it]</ref>, тенисистките [[Франческа Скиавоне]] и [[Флавия Пенета]]<ref>[http://www.inter.it/en/news/38333 www.inter.it]</ref>.По време на лятната подготовка на отбора през 2009 г., проведена в [[САЩ]], американската актриса [[Алиса Милано]]<ref>[http://www.sportskeeda.com/slideshow/football-top-5-famous-inter-milan-fans?imgid=13317 www.sportskeeda.com]</ref> също публично изрази любовта си към Интер, а през 2011 г., същото прави и президентът на [[Монголия]]<ref>[http://www.president.mn/eng/newsCenter/viewNews.php?newsId=620 www.president.mn]</ref>.
</ref>, бразилските топ-модели [[Адриана Лима]]<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=DC6kP0nl2b8 www.youtube.com]</ref><ref>[http://lockerdome.com/6223638433115457/6958224305826324 lockerdome.com]</ref> и [[Жизел Бюндхен]]<ref>[http://soccerlens.com/gisele-bundchen-is-a-fan-of-inter-milan/75270/ soccerlens.com]</ref>, първия източнотиморски президент [[Шанана Гушмау]]<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/3604820.stm news.bbc.co.uk]</ref>, астронавтът [[Паоло Несполи]]<ref>[http://www.sportmediaset.mediaset.it/calcio//photogallery/4558/inter-un-tifo-spaziale.shtml www.sportmediaset.mediaset.it]</ref>, тенисистките [[Франческа Скиавоне]] и [[Флавия Пенета]]<ref>[http://www.inter.it/en/news/38333 www.inter.it]</ref>.По време на лятната подготовка на отбора през 2009 г., проведена в [[САЩ]], американската актриса [[Алиса Милано]]<ref>[http://www.sportskeeda.com/slideshow/football-top-5-famous-inter-milan-fans?imgid=13317 www.sportskeeda.com]</ref> също публично изрази любовта си към Интер, а през 2011 г., същото прави и президентът на [[Монголия]]<ref>[http://www.president.mn/eng/newsCenter/viewNews.php?newsId=620 www.president.mn]</ref>.
 
=== Съперничества и приятелсва ===
{{Вижте също|Великото дерби на Италия|Дерби на Милано}}
[[Файл:Serie A 1979-80 - AC Milan v Inter Milan - Giuseppe and Franco Baresi.jpg|мини|ляво|Братята [[Джузепе Барези|Джузепе]] (ляво) и [[Франко Барези]] (дясно) един срещу друг в [[Дерби на Милано|Дербито на Милано]] 1979/80.]]
Интер има няколко основни съперника, като заклет враг им е отбора на [[Милан|АК Милан]]. Спора между двата отбора е разгорещен с отцепването на Интер от Милан. Интер е считан за клуба на буржоите (средната класа), докато Милан е отбора на работническата класа, като е бил, и все още е подкрепян най-много от мигриращото население в южна [[Италия]]. Мача между двата отбора е известен по света, като [[Дерби на Милано|''„Дербито на Милано“'']] (''„Derby di Milano“'') или както го наричат още в Италия - – [[Дерби на Милано|''„Дербито на Дева Мария“'']] (''„Derby della Madonnina“'').<ref>[http://www.derby-milan.com/ www.derby-milan.com]</ref>
 
Другият голям съперник на Интер – [[Ювентус]], са другият клуб, който никога не е изпадал от [[Серия А|„Серия А“]], като това се променя след скандала за уреждането на мачове „Калчополи“ през 2006 г. и Юве биват пратени в [[Серия Б|„Серия Б“]]. Мачовете с Ювентус са наричани от италианската преса — – „[[Великото дерби на Италия]]“ (''„Derby d’Italia“''), поради факта, че допреди скандала, това е била единствената среща, която винаги се е провеждала във всички издания на „Серия А“, както и че именно това са първите два отбора с фен-клубове в [[Италия]] и отборите с най-много победи и отбелязани голове в калчото.<ref>[http://www.tuttosport.com/calcio/serie_a/juventus/2008/09/22-4377/Juve-Inter,%2Bstoria%2Bdi%2Buna%2Brivalit%25C3%25A0 www.tuttosport.com]</ref>
 
Сред привържениците на различните отбори, както спортна злоба съществува и приятелство. В такива взаимоотношения черно-сините тифози са с поддръжниците на Варезе, Валенсия и най-вече Лацио.<ref>[http://www.derby-milan.com/ www.derby-milan.com]</ref> Връзката с ''„лациалите“'' е най-важна и най-здрава и датира от 80-те, като отговор на подкрепата между [[АС Рома|Рома]] и [[Милан]] (по-късно прекъсната). Най-големите примери в това отношение са финала за [[Купа на УЕФА 1997/98|УЕФА през 1998]] г. и мача на „[[Стадио Олимпико|Олимпико]]“ през 2002 г., когато фенове на Лацио издигат трансперанти с надписи, че пожелават на Интер да спечели скудетото.<ref>[http://www.rangers.it/avversari/inter.html www.rangers.it]</ref>
 
== Отбор ==
 
=== Настоящ състав ===
<small>
Line 251 ⟶ 250:
 
=== Школа ===
Младежкия отбор (до 20 години) на Интер се нарича Интер Примавера (''Primavera''). Треньор e [[Стефано Веки]]. Седем пъти са ставали шампиони на Италия (купата от който носи името на легендарния футболист на Интер - – [[Джачинто Факети]]) и пет пъти са вдигали ''Копа Италия Примавера''. Едни от най-известните имена излезли от черно-синята школа са:
{{col-begin}}
{{col-2}}
Line 279 ⟶ 278:
'''Отеглени номера на фланелките в Интер''':
{{Br}}
'''3'''&nbsp;– {{флагче|Италия}} [[Джачинто Факети]], ляв защитник, 1960–19781960 – 1978 ''(посмъртно)''. Номерът е изваден от употреба на 8 септември 2006 г. Последния футболист, носил номера е аржентинският централен защитник [[Николас Бурдисо]], който взима фланелката с номер 16 за останалата част от сезона.<ref>{{cite news|url=http://www.inter.it/aas/news/reader?N=23876&L=en|publisher=Inter.it |title=Inter withdraw the number 3 shirt|date=8 септември 2006}}</ref>
 
'''4'''&nbsp;– {{флагче|Аржентина}} [[Хавиер Санети]], дефанзивен халф, изиграл 858 мача за „нерадзурите“ между 1995 и неговото оттегляне от футбола през лятото на 2014 г. Президентът на отбора Ерик Тохир потвърждава, че номерът на Санети е изваден от употреба в негова чест.<ref>[https://www.theguardian.com/football/2014/jun/30/internazionale-retire-no4-shirt-honour-javier-zanetti "Internazionale retire No4 shirt in honour of Javier Zanetti", ''The Guardian'', 30 юни 2014]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en/news/10/italy/2014/06/30/4925488/inter-make-zanetti-vice-president-retire-no4-jersey|title=Inter make Zanetti vice-president and retire No.4 jersey - Thohir - Goal.com|date=30 юни 2014|publisher=}}</ref>
Line 288 ⟶ 287:
На 24 юни 2011 г., в официалната страница на Интер е публикувана новината, че новия наставник на клуба се казва [[Джан Пиеро Гасперини]].<ref>[http://www.inter.it/aas/news/reader?N=36672&L=en www.inter.it]</ref> Той подписва двугодишен договор с клуба, като в спортно-техническия щаб на клуба не са предприети други промени. Помощник-треньор продължава да бъде [[Джузепе Барези]].
 
Новите футболисти, които Гасперини привлича са [[Андреа Поли]] - – млад италиански национал, [[Диего Форлан]] - – най-добър футболист и голмайстор с 5 гола на изминалото [[Световно първенство по футбол 2010|световно първенство]], носител на [[Копа Америка]], а в последния ден от трансферния прозорец пристига и [[Мауро Сарате]] – аржентински национал.<ref>[http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37345&L=en www.inter.it]</ref>
Противно на очакванията отбора на Интер не постига очакваните резултати и записва серия от негативни резултати, във всички състезания в които участва. Слез загуба с 3- – 1 от новака в [[Серия А]] [[Новара]], [[Джампиеро Гасперини]] е освободен от длъжност.<ref>[http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37574&L=en www.inter.it]</ref>
На [[22 септември]] за треньор на клуба е представен [[Клаудио Раниери]]<ref>[http://www.inter.it/aas/news/reader?N=54294&L=it www.inter.it]</ref> След него, също без никакъв успех идва [[Андреа Страмачони]], а на [[24 май]] [[2013]] г. [[Валтер Мадзари]] подписва двугодишен договор с Интер.
 
=== Президент ===
{{Вижте също|Списък с президентите на ФК Интер}}
[[Файл:Moratti_particolare.JPG|ляво|мини|[[Масимо Морати]] - – президент на Интер 1995–20131995 – 2013 г.]]
На 25 февруари 1995 г. [[Масимо Морати]] е обявен за собственик и президент на ФК Интер. Масимо е [[нефт]]ен магнат и е четвъртият син на легендарния президент на Интер през 60-те години – Анджело Морати. Той е собственик на компанията за дистрибуция на петролни продукти „Сарас“. Десет процента от акциите са притежание на спонсора — – производителя на гуми [[Пирели]]. Под неговото управление Интер е спечелил 1 [[Купа на УЕФА]] (1998), 5 [[Скудето|шампионски титли в Серия А]] (2006, 2007, 2008, 2009, 2010), 3 [[Копа Италия|Купи на Италия]] (2005, 2006, 2010) и 3 [[Суперкупа на Италия|Суперкупи на Италия]] (2005, 2006, 2008), шампионската лига (2010). В стремежа си да издигне Интер на европейския връх, до 2008 г. [[Масимо Морати]] е изразходил за трансфери около 300 милиона щатски долара<ref>[http://www.capital.bg/show.php?storyid=207512 www.capital.bg]</ref>. В това отношение заема второ място в света след собственика на [[ФК Челси|Челси]] - – [[Роман Абрамович]]. Сменя редица старши треньори, сред които е и [[Жозе Моуриньо]]. През юли 1999 г. Морати подобрява тогавашния световен рекорд на трансферния пазар, като закупува за рекордните €48 милиона голмайстора [[Кристиан Виери]]. Сред многобройните му скъпи трансфери са още [[Роналдо]], [[Адриано Лейте|Адриано]], [[Ернан Креспо]], [[Златан Ибрахимович]], [[Луиш Фиго]], Хулио Крус, [[Патрик Виейра]], [[Николас Бурдисо]] и [[Хуан Себастиан Верон]]. Най-значимият трансфер на Морати остава неговата първа покупка – аржентинския [[защитник (футбол)|защитник]] [[Хавиер Санети]], който до 2014 г. е в отбора и олицетворява управлението на Масимо. През октомври 2013 г. 70% от акциите на клуба купува [[Индонезия|индонезийския]] милионер [[Ерик Тохир]].
 
== Отличия и рекорди ==
Line 309 ⟶ 308:
 
=== Местни ===
Интер е един от най-успешните [[футбол]]ни клубове в [[Италия]] и [[Свят|света]]. [[Серия А|Шампион на страната]] общо 18 пъти (втори по брой), като в периода от 2006 до 2010 г. печели пет последователни [[Скудето|скудети]]. Десетата национална титла, даваща право на „''Златна звезда за спортни заслуги''“ идва през 1966 г. С това Интер става втория отбор в Италия след [[Ювентус]], който има правото да „окачи“ това признание на емблемата и екипите си.<ref>[http://www.lega-calcio.it/it/Serie-A-TIM/Albo-doro.page www.lega-calcio.it]</ref> „Нерадзурите“ имат 6 трофея на [[Копа Италия]] във витрината си, два от които са спечелени последователно - – 2005 и 2006 г. (национален рекорд, споделен още с Ювентус, Милан, [[Сампдория]] и [[АС Рома|Рома]]).<ref>[http://www.lega-calcio.it/it/Tim-Cup/Albo-doro.page www.lega-calcio.it]</ref>. През [[Италиански шампионат по футбол 2009-10|сезон 2009/10]] под ръководството на португалския специалист [[Жозе Моуриньо]], Интер става първият италиански отбор завоювал „''златен требъл''“, състоящ се от спечелването на титлата в [[Серия А|местното първенство]], [[Копа Италия|купата на страната]] и [[Шампионска Лига|шампионската лига]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=237865 www.sportal.bg]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=239019 www.sportal.bg]</ref>
 
* [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Скудето|Шампион на Италия]]: '''18 пъти''': [[Италиански шампионат по футбол 1909/10|1909/10]], [[Италиански шампионат по футбол 1919/20|1919/20]], [[Италиански шампионат по футбол 1929/30|1929/30]], [[Италиански шампионат по футбол 1937/38|1937/38]], [[Италиански шампионат по футбол 1939/40|1939/40]], [[Италиански шампионат по футбол 1952/53|1952/53]], [[Италиански шампионат по футбол 1953/54|1953/54]], [[Италиански шампионат по футбол 1962/63|1962/63]], [[Италиански шампионат по футбол 1964/65|1964/65]], [[Италиански шампионат по футбол 1965/66|1965/66]] [[Файл:Star*.svg|20px]]<br /> [[Италиански шампионат по футбол 1970/71|1970/71]], [[Италиански шампионат по футбол 1979/80|1979/80]], [[Серия А 1988/89|1988/89]], [[Серия А 2005/06|2005/06]], [[Серия А 2006/07|2006/07]], [[Серия А 2007/08|2007/08]], [[Серия А 2008/09|2008/09]], [[Серия А 2009/10|2009/10]]
Line 324 ⟶ 323:
 
=== Индивидуални ===
[[Файл:Giacinto.jpg|мини|ляво|[[Джачинто Факети]] - – легендарния капитан на [[Интер]] и [[Италия]].]] [[Файл:Lothar_Matthäus.jpg|мини|[[Лотар Матеус]] - – световен шампион, играч на първенството, играч на годината и носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|златна топка]].]] В над стогодишната история на ФК Интер, над 800 [[футболист]]а са обличали черно-синята фланелка<ref>[http://archivio.inter.it/cgi-bin/giocatori-tabella archivio.inter.it]</ref>, повечето от които са италианци. Към най-открояващите се [[Национален отбор по футбол на Италия|италиански национали]] спадат: [[Вирджилио Фосати]] - – първият капитан и същевременно треньор на отбора, [[Луиджи Чевенини]], [[Джузепе Меаца]] - – футболният символ на Интер и [[Италия]] през 20-те и 30-те години, двукратен световен шампион с националния отбор, човекът на когото е кръстен [[Джузепе Меаца (стадион)|стадиона]] в [[Милано]]. През 60-те години идва реда на [[Джачинто Факети]] - – един от символите на „[[Великият Интер]]“, първият в историята [[защитник (футбол)|защитник]], който прави пробиви в атака и бележи [[гол]]ове, първият и единствен футболист, в чест на когото клуба на Интер оттегля номер на фланелка (тази с номер 3)<ref>[http://www.fifa.com/newscentre/news/newsid=113433.html www.fifa.com]</ref>. Към него задължително се добавят и [[Сандро Мацола]], [[Армандо Пики]], [[Тарчизио Бурнич]], [[Анджело Доменгини]] и [[Марио Корсо]], всички освен Пики и Корсо, са европейски шампиони през 1968 г., а на [[Световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] през 1970 г. стават вицешампиони. След затварянето на границите през 70-те години, с екипа на Интер блесват играчи като [[Роберто Бонинсеня]], [[Габриеле Ориали]], [[Еваристо Бекалоси]] и [[Грациано Бини]]. В следващото десетилетие идва ред на [[Алесандро Алтобели]] - – един от най-ефективните и резултатни [[нападател]]и в историята на италианския футбол, [[Валтер Дзенга]] - – наричан ''„човека-паяк“'', в три поредни години избиран за най-добър вратар на годината<ref>[http://www.rsssf.com/miscellaneous/iffhs-gkoy.html www.rsssf.com]</ref>, поставил рекорд (неподобрен и до днес) от 518 минути без допуснат гол на световно първенство<ref>[http://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=755487.html www.fifa.com]</ref>, [[Джузепе Бергоми]] - – рекордьорът по брой мачове за Интер, трикратен носител на [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]]<ref>[http://archivio.inter.it/cgi-bin/primatisti?L=en archivio.inter.it]</ref>. В последните години Интер се свързва с името на [[Марко Матераци]], четирикратен шампион на Италия, който има главна заслуга за спечелването на световното първенство по футбол през 2006 г.
 
Докато се състезават за Интер, 14 футболисти са ставали световни шампиони с [[Национален отбор по футбол на Италия|националния отбор на Италия]] (1934: [[Луиджи Алеманди|Алеманди]], [[Армандо Кастелаци|Кастелаци]], [[Атилио Демариа|Демариа]], [[Джузепе Меаца|Меаца]], [[Пиетро Серантони|Серантони]], [[Карло Черезоли|Черезоли]]<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=3/teams/team=43954.html www.fifa.com]</ref>; 1938: [[Джовани Ферари]], [[Джузепе Меаца|Меаца]], [[Уго Локатели|Локатели]], [[Пиетро Ферарис|Ферарис]]<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=5/teams/team=43954.html www.fifa.com]</ref>; 1982: [[Алесандро Алтобели|Алтобели]], [[Джузепе Бергоми|Бергоми]], [[Ивано Бордон|Бордон]], [[Джампиеро Марини|Марини]], [[Габриеле Ориали|Ориали]]<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=59/teams/team=43954.html www.fifa.com]</ref>; 2006: [[Марко Матераци|Матераци]]). Сред чуждестранните играчи, които са печелили мондиала са: немското трио [[Андреас Бреме]], [[Лотар Матеус]] и [[Юрген Клинсман]] на [[Световно първенство по футбол 1990]] г.<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=76/teams/team=44023.html www.fifa.com]</ref>, [[Юри Джоркаеф]] - – шампион с [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] през 1998 г.<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=1013/teams/team=43946.html www.fifa.com]</ref> и бразилеца [[Роналдо]] – световен шампион през 2002 г.<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=4395/teams/team=43924.html www.fifa.com]</ref>
 
Интеристите печелили [[Европейско първенство по футбол|европейското първенство]] са седем на брой: [[Тарчизио Бурнич|Бургнич]], [[Анджело Доменгини|Доменгини]], [[Сандро Мацола|Мацола]] и [[Джачинто Факети|Факети]] ([[Италия]], 1968)<ref>[http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1968/round=179/match=73910/report=lu.html www.uefa.com]</ref>, [[Луис Суарес Мирамонтес|Луис Суарес]] ([[Испания]], 1964)<ref>[http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1964/round=172/match=3996/index.html www.uefa.com]</ref>, [[Лоран Блан]] ([[Франция]], 2000)<ref>[http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2000/round=1461/match=65299/index.html www.uefa.com]</ref> и [[Йоргос Карагунис]] ([[Гърция]], 2004).<ref>[http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2004/round=1623/match=1059194/index.html www.uefa.com]</ref>
 
[[Файл:Zlataninter.jpg|мини|[[Златан Ибрахимович]] - – 25 гола и 7 асистенции през [[Серия А 2008/09|сезон 2008/09]].]]
{| align=center style="font-size: 90%; border-collapse:collapse" border=0 cellspacing=0 cellpadding=2
|- align=center bgcolor=#98A1B2
Line 341 ⟶ 340:
|align=left| [[Италиански шампионат по футбол 1926/27|1926/27]]: {{флагче|Австрия}} [[Антон Поволни]]
| 22
| align="left" |1995–20141995 – 2014: {{флагче|Аржентина}} [[Хавиер Санети]]
|align=center| 858
|- style="background:#FFFFFF;"
| [[Италиански шампионат по футбол 1929/30|1929/30]]: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Меаца]]
|31
| align="left" |1980–19991980 – 1999: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Бергоми]]
|align=center|758
|- style="background:#F5F5F5;"
| [[Италиански шампионат по футбол 1935/36|1935/36]]: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Меаца]]
|25
|align=left|1961–19781961 – 1978: {{флагче|Италия}} [[Джачинто Факети]]
|align=center|634
|
Line 357 ⟶ 356:
| [[Италиански шампионат по футбол 1937/38|1937/38]]: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Меаца]]
|20
|align=left|1961–19771961 – 1977: {{флагче|Италия}} [[Сандро Мацола]]
|align=center|565
|
|- style="background:#F5F5F5;"
| [[Италиански шампионат по футбол 1948/49|1948/49]]: {{флагче|Унгария}} [[Ищван Ниерш]]
|26
|align=left|1977–19921977 – 1992: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Барези]]
|align=center|559
|- style="background:#FFFFFF;"
Line 378 ⟶ 377:
| [[Италиански шампионат по футбол 1970/71|1970/71]]: {{флагче|Италия}} [[Роберто Бонинсеня]]
|24
|align=left|1927–19471927 – 1947: {{флагче|Италия}} [[Джузепе Меаца]]
|align=center|288
|- style="background:#F5F5F5;"
| [[Италиански шампионат по футбол 1971/72|1971/72]]: {{флагче|Италия}} [[Роберто Бонинсеня]]
|22
|align=left|1977–19881977 – 1988: {{флагче|Италия}} [[Алесандро Алтобели]]
|align=center|209
|- style="background:#FFFFFF;"
| [[Италиански шампионат по футбол 1988/89|1988/89]]: {{флагче|Италия}} [[Алдо Серена]]
|22
|align=left|1969–19761969 – 1976: {{флагче|Италия}} [[Роберто Бонинсеня]]
|align=center|171
|- style="background:#F5F5F5;"
| [[Италиански шампионат по футбол 2002/03|2002/03]]: {{флагче|Италия}} [[Кристиан Виери]]
|24
|align=left|1912–19271912 – 1927: {{флагче|Италия}} [[Луиджи Чевенини]]
|align=center|158
|- style="background:#FFFFFF;"
| [[Италиански шампионат по футбол 2008/09|2008/09]]: {{флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]]
|25
|align=left|1961–19771961 – 1977: {{флагче|Италия}} [[Сандро Мацола]]
|align=center|158
|}
Line 406 ⟶ 405:
На 15 октомври 2013 г., 70% от акциите на ''Футболен Клуб Интернационале Милано СпА'' стават собственост на индонезийската ИСК (''Интернешънал Спортс Капитал''), която индиректо е собственост на [[Ерик Тохир]].<ref>[http://www.inter.it/it/news/63803 www.inter.it]</ref>
 
За периода 1995- – 2010, когато президент е [[Масимо Морати]], загубите на клуба възлизат на 1 милиард и 235 милиона евро, като 770 са покрити от акционерите, а останалите 463 милиона са в дълг. Лично Морати осигурява около 750 милиона евро.<ref>[http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2011/08/13/chiuso-il-rubinetto-della-saras-moratti-obbligato.html ricerca.repubblica.it]</ref>
Според доклад на „Делойт“ през 2013 г., Интер заема дванадесето място в европейската клубна листа, като приходите на клуба възлизат на 185.9 милиона евро.<ref>[http://www.deloitte.com/view/en_GB/uk/industries/sportsbusinessgroup/sports/football/deloitte-football-money-league/5aa11261e7c5c310VgnVCM3000003456f70aRCRD.htm www.deloitte.com]</ref>
Интер е член на Европейската Клубна Асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.<ref>[http://www.ecaeurope.com/ www.ecaeurope.com]</ref>
Line 418 ⟶ 417:
| colspan="2" style="background: Aliceblue; text-align: center;" | <big>'''Генерални'''</big>
|-
| Ино Хит || 1981–19821981 – 1982
|-
| Мисура || 1982–19911982 – 1991
|-
| ФитГар || 1991–19921991 – 1992
|-
| Фиоручи || 1992–19951992 – 1995
|-
| [[Пирели]] || 1995–
Line 431 ⟶ 430:
| colspan="2" style="background: Aliceblue; text-align: center;" | <big>'''Екипи'''</big>
|-
| [[Пума АГ|Пума]] || 1978–19811978 – 1981
|-
| Мек Спорт|| 1981–19861981 – 1986
|-
| Ле Кок|| 1986–19881986 – 1988
|-
| [[Улшпорт]] || 1988–19911988 – 1991
|-
| Умбро || 1991–19981991 – 1998
|-
| [[Найк]] || 1998–
Line 446 ⟶ 445:
 
== Интер в обществото ==
Като един от най-големите клубове в [[Италия]], Интер има своето място в местното общество. На 3 януари 1954 г., Интер-[[УС Чита ди Палермо|Палермо]] става първият футболен мач, излъчен по националната телевизия (РАИ). Интер се споменава в редица филми и песни.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0169164/ www.imdb.com]</ref><ref>[http://www.imdb.com/title/tt0472520/ www.imdb.com]</ref><ref>[http://www.imdb.com/title/tt0200215/ www.imdb.com] www.imdb.com]</ref>
 
През 60-те Интер става първият отбор в света, който пуска в продажба сезонни билети, а през 1995 г. – първия италиански отбор с официална уеб страница, която за 15 години се превръща в най-популярна сред футболните сайтове и втора по посещаемост в Италия, изобщо като спортна страница.<ref>[http://www.inter.it/it/news/10211 www.inter.it]</ref><ref>[http://www.ilsole24ore.com/fc?cmd=art&codid=20.0.660226005&chId=30 www.ilsole24ore.com]</ref>
Line 452 ⟶ 451:
На 20 септември 2000 г., клуба стартира ''„Канал Интер“'' („Inter Channel“), където се излъчват ексклузивни интервюта с футболисти на отбора, хора от щаба, преки предавания с мачовете на Интер, както и архивни такива.<ref>[http://interchannel.inter.it/it/contattaci.html interchannel.inter.it]</ref>
 
През 1996 г. по инициатива на [[Масимо Морати]] е създаден ''„Интер Кампус“'' („Inter Campus“) - – организация, която помага на децата в неравностойно положение, а също така и на деца от неразвитите райони на света. Интер Кампус провежда мероприятия и на територията на [[България]].<ref>[http://stenoy.org/inter-campus_bulgaria/ stenoy.org]</ref> Към 2010 г. организацията е активна в 22 страни, с над 200 служители и подпомогнала близо 10 000 деца.<ref>[http://intercampus.inter.it/aas/ic2010 intercampus.inter.it]</ref>
 
== Свързани отбори ==
* {{флагче|Китай}} [[Цзянсу Сунинг]]
 
== Източници ==▼
<references />
 
== Външни препратки ==
Line 465 ⟶ 467:
* [http://www.enciclopediadelcalcio.it/ Енциклопедия на италианския футбол]
 
▲== Източници ==
{{Reflist}}
 
{{Серия А отбори}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/ФК_„Интер““.