Ядрен реактор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
м fixlink
Ред 28:
 
== Бъдещето на индустрията ==
Много държави либерализират енергийния си пазар и така редица рискове, свързани със строежа на АЕЦ, вече се носят от инвеститорите, а не от крайните потребители, както е било до момента при регулиран и (държавно) монополен енергиен пазар. Рискове като оскъпяване на проекта, промяна на цената на горивото, неизпълнение на сроковете за строеж и т.н., както и рискът от появяване на по-конкурентен енергиен източник, досега бяха прехвърляни изцяло върху потребителите. При либерализирания пазар на енергия това вече е невъзможно, което изцяло променя [[икономическата обосновка на атомната електроцентрала]]. Затова и огромна част от планираните и строящите се АЕЦ се извършва в държави с изцяло регулиран енергиен пазар с държавен енергиен монопол като [[Русия]] и [[Китай]]<ref>[http://www.world-nuclear.org/info/inf17.html www.world-nuclear.org]</ref>. Все пак има и демократични страни, които активно продължават развитието на ядрената си енергетика, напр. [[Франция]] и [[Финландия]].
 
Провеждането на демократични избори също носи значителен риск пред инвеститорите в ядрени реактори, защото по време на дългия строеж на АЕЦ протичат няколко изборни цикъла, след които държавната подкрепа за строеж на АЕЦ може да отслабне. Типичен пример за това е България и [[АЕЦ „Белене“]].
Ред 34:
Този риск много ясно проличава след [[Авария на АЕЦ Фукушима I|аварията в АЕЦ „Фукушима I“]], която предизвика съществени промени в ядрените програми на редица държави след обширен обществен натиск.
 
[[Германия]] затвори седем реактора непосредствено след аварията<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/germany-closes-seven-of-its-oldest-reactors-2242991.html www.independent.co.uk]</ref> и прие план за окончателно спиране на всички реактори до 2022 г.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13592208 www.bbc.co.uk]</ref> [[Япония]] прие план за спиране на всички АЕЦ до 2040 г. <ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-19645305 www.bbc.co.uk]</ref>, като този план може да бъде променен след изборите на 16.12.2012 г.[[Швейцария]] и [[Испания]], както и [[Италия]] след проведен референдум <ref>[http://referendum.interno.it/referendum/refe110612/RFT0003.htm referendum.interno.it]</ref>, забраняват строежа на нови реактори.<ref>[http://www.thedailybeast.com/newsweek/2011/11/27/post-fukushima-nuclear-power-changes-latitudes.html www.thedailybeast.com]</ref> [[Мексико]] се отказва от планираните десет АЕЦ, като ги заменя с газови ТЕЦ. <ref>[http://www.bloomberg.com/news/2011-11-02/mexico-scraps-plans-to-build-as-many-as-10-nuclear-plants-focus-on-gas.html www.bloomberg.com]</ref>
 
Допълнителните изисквания за сигурност след аварията във Фукушима също значително оскъпяват новите атомни централи. За да построи нови ядрени реактори, във Великобритания EDF за поискали гарантирана изкупна цена от поне 90 паунда/MWh <ref>[http://www.bloomberg.com/news/2012-07-12/u-k-seen-doubling-power-price-to-guarantee-new-reactor-energy.html www.bloomberg.com]</ref><ref>[http://www.reuters.com/article/2012/05/08/nuclear-britain-edf-idAFL5E8G8FQ620120508?sp=true www.reuters.com]</ref>, което е два пъти повече от текущите цени на тока на борсата.
 
Преди катастрофата във Фукушима във [[Швеция]] тече процес на цялостна промяна на гласуваната на национален референдум през 80-те години политика за прекратяване дейността на атомните си централи и се планира подновяване на съществуващите реактори <ref>[http://www.guardian.co.uk/environment/2009/feb/05/sweden-nuclear-power www.guardian.co.uk]</ref><ref>[http://www.businessgreen.com/business-green/news/2235869/sweden-dumps-nuclear-ban-part www.businessgreen.com]</ref>. След аварията обществената подкрепа за ядрената енергетика се стопява до 27% срещу 64% против<ref>[http://www.thelocal.se/32690/20110319/ Swedes oppose new nuclear power: poll], ''The Local'', 19 март 2011</ref>, което може да забави или спре напълно тези планове.
 
Въпреки това много страни остават активни в разработването на ядрени реактори. [[Япония]], [[Китай]] и [[Индия]] разработват бързи и термални реактори, [[Южна Корея]] и [[САЩ]] – само термални, а [[Южна Африка]] и [[Китай]] разработват версии на реакторите с лещи.