Надуваема лодка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
м fixlink
Ред 9:
=== Ранни опити ===
[[Файл:Pontoon1.jpg|мини|313x313пкс|Понтонен мост от гумиран плат]]
Съществуват древни изображения на животински кожи пълни с въздух, които са използвани като поплавъци за прекосяване на реки. Тези поплавъци били надувани с уста. Едни от най-ранните исторически източници, които свидетелстват за употребата на надувами лодки за военни цели идва от 9 век пр. н.е, когато финикийски и асирийски войници ползват поплавъци за да прекосяват реки<ref name=":0">[http://www.10brutes.com/кратка-история-на-надуваемите-лодки/ www.10brutes.com]</ref>.
 
През 1838 година [[Чарлз Гудиър]] открива на процеса на [[вулканизация]] на гума и получава патент през 1844. Вулканизацията стабилизира гумата, правейки я издръжлива и гъвкава, което става предпоставка за развитието на новия вид плавателни съдове. В края на 1843 г. [[Томас Хенкок]] подава заявление за патент на процеса на вулканизация в Обединеното Кралство, като патентът също бива одобрен през 1844 г. През 1852 г., докато пътува в Англия, Чарлс Гудиър открива, че фирмата на Томас Ханкок произвежда вулканизиран каучук и завежда дело. През 1842 година Томас Ханкок вижда проба от каучука на Гудиър, но не знае за процеса, който е използван за изработка. Ханкок казва, че е развил своя процес независимо от Гудйър. Последните от заведените съдебни дела за патентите са уредени през 1855 г. Малко след това няколко души започват по-усилени експерименти с тъкани, обвити с каучук.
Ред 15:
През 1839 г. [[Херцог Уелингтън]] тества първите надуваеми понтони. През 1840 г. английският учен Томас Хенкок проектира надуваеми плавателни съдове, използващи новите методи за вулканизация на гума, и описва постиженията си в „The Origin and Progress of India Rubber Manufacture in England“, публикуван няколко години по-късно.
[[Файл:Halkett Boat.jpg|ляво|мини|Двуместна лодка „Халкет“]]
Лейтенант Питър Халкет, офицер от [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралския флот]], проектирал лодката Халкет през 1845 г. – първата успешна надуваема лодка. Първият му дизайн е направен от импрегниран с гума плат „Макинтош“. „Лодката наметало“ служи като водоустойчиво пончо или наметало, докато бъде надута, когато става лодка за един човек. Специални изработен джоб в плата побирал [[духало]] за надуване на лодката и специално бастунче, което можело да се ползва като гребло. В допълнение към оборудването, „Халкет“ лодката била снабдена и със специален чадър, който можел да бъде ползван и като платно. Халкет по-късно разработил двуместна лодка, носена в раница. Когато се надуела, тя можела да побере двама човека, които да гребат по двата борда. Когато лодката се изпуснела, тя можела да послужи като водонепропускливо одеяло за къмпинг на мокра земя<ref name=":1">[https://www.newscientist.com/article/mg20227101.500-explorers-dont-forget-your-inflatable-cloak.html www.newscientist.com]</ref><ref>[https://www.newscientist.com/article/mg20227101.500-explorers-dont-forget-your-inflatable-cloak.html www.newscientist.com]</ref>. Адмиралтето било скептично настроено по повод възможната употреба на лодките на Халкет; на 8 май 1845 г. Лорд Хърбърт, първи секретар на адмиралтейството, пише на Халкет, че „моите Лордове считат, че Вашето изобретение е изключително умно и изобретателно и че може да е полезно при експедициите за проучване и геодезия, но не смятат, че лодката е използваема за общи цели във военноморската служба.“
 
Адмиралството не вижда възможност за използването на дизайна на Халкет за военни цели, но изследователите харесат този дизайн. Джон Франклин купува една такава лодка за злополучната експедиция през 1845 г., в която изчезва целият екипаж от 129 човека и два кораба<ref name=":1" />.