Катинско клане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 24:
 
== Разкриване ==
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност [[Катин (село)|Катин]] ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на [[Полша|полски]] офицери. [[Нацистка Германия|Германците]] огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на [[Йосиф Сталин]] още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана [[Международна независима комисия за разследване на Виницката трагедия|комисия]]. Германия настоява в комисията да участва [[Международен червен кръст|Международният червен кръст]], но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване<ref>Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685</ref>. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.<ref name="katin9181"> Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [http://community.livejournal.com/ru_katyn/9181.html]</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">[http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html www.promacedonia.org]</ref> След [[Деветосептемврийския преврат|смяната на властта]] в [[България]] доцент Марков е съден от [[Народен съд|Народния съд]] и оправдан.&nbsp;<ref name="katin9355"> Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [http://community.livejournal.com/ru_katyn/9355.html]</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html</ref> По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.&nbsp;<ref name="katin9181" />
 
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се [[Вермахт]]а. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на [[1941]] от германците. Става дума за близо 22&nbsp;000 [[поляци]]<ref name="Dnevnik-16-04-2012" />. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела.<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/Заявление_ТАСС_от_14_апреля_1990_года Заявление на ТАСС от 14 април 1990 г.] (на руски) </ref> По-късно [[Борис Елцин]] разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на [[НКВД]].