Разлика между версии на „Струма“

м
Премахнати редакции на 93.152.145.195 (б.), към версия на Спасимир
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Премахнати редакции на 93.152.145.195 (б.), към версия на Спасимир)
Етикет: Отмяна
}}
[[Файл:Struma Map of the Bassin.jpg|мини|260п|Струма на територията на България]]
'''Струма''' ({{lang|el|Στρυμόνας}}, Стримонас, [[катаревуса]]: ''Στρυμών'', ''Стримон'') е [[река]] в [[България|Югозападна България]], области [[Перник (област)|Перник]], [[Кюстендил (област)|Кюстендил]] и [[Благоевград (област)|Благоевград]] и [[Северна Гърция]], област [[Централна Македония]], вливаща се в [[Струмски залив|Струмския залив]] на [[Бяло море]]. Дължината ѝ е 415,2 km, от които на българска територия – 290 km, която ѝ отрежда 6-то място сред реките на България след [[Дунав]], [[Искър]], [[Тунджа]], [[Марица]] и [[Осъм]].
'''Струма''' ({{lang|el|Στρυμόνας}}.
 
== аГеографска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
==== Извор, горно течение ====
 
==== Долно течение, устие ====
След [[Петричко-Санданска котловина|Санданско-Петричко поле]] следва 9-тия по ред къс и широк [[Марикостински пролом]] по течението на реката, а след това до границата ни с Гърция – малкото Марикостинско поле. След като приеме отляво последния си български приток, река [[Бистрица (Пиринска)|Пиринска Бистрица]], Струма напуска пределите на България и навлиза в Гърция в предпоследния по течението си пролом – [[Рупелски пролом]] (между планината [[Беласица]] на запад и [[Сенгелска планина]] на изток. След 10 km бурно течение през пролома реката излиза от него, завива на запад и навлиза в обширното и равно [[Сярско поле]] (Сереско поле), където вляво от нея са отделени изкуствено 2 големи напоителни канала – Белица и Западен канал, които от своя страна – на множество по-малки за напояване на земеделските земи в Сярското поле. След като премине през [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] (Керкини), разположено в северозападната част на Сярското поле, Струма завива на югоизток. В най-южната част на Сярското поле реката завива на юг, преминава през последния си (11-ти) пролом между [[Богданска планина]] на запад и планината [[Кушница]] на изток и се влива в [[Струмски залив|Струмския залив]] (Стримоникос) на [[Бяло море|Бяло]] ([[Егейско море]]), на 700 m югоизточно от гръцкото село [[Неа Кердилия]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
От десния бряг на устието на Струма вододелът се насочва на северозапад по билото на [[Богданска планина]] (Дисорон), преминава през най-високият ѝ връх Харвота (1106 m) и слиза до превала между Богданска планина и планината [[Круша (планина)|Круша]], където преминава автомагистралата от [[Сяр]] за [[Солун]]. В този описан участък водосборният басейн на Струма граничи на югозапад с водосборния басейн на река Корония, вливаща се също в [[Струмски залив|Струмския залив]] (Стримоникос) на [[Бяло море|Бяло]] ([[Егейско море]]).
 
От превала на шосето [[Сяр]] – [[Солун]] започва вододелната граница с водосборния басейн на река [[Вардар]] на запад. Границата върви на северозапад по билото на планината [[Круша (планина)|Круша]], достига на 8 km североизточно от [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]], изкачва се на север до билото на [[Беласица]] и по него продължава на запад. След това вододелът завива на северозапад, следи билата на планините [[Плавуш]] и [[Смърдеш (планина)|Смърдеш]], завива на север при шосето [[Струмица]] – [[Щип]] и се изкачва до билото на планината [[Плачковица]]. От там продължава по него на изток, пресича ниска седловина и се изкачва на югоизток по билото на [[Малешевска планина]] до българо-македонската граница, на 2 km северозападно от село [[Клепало (село)|Клепало]], [[община Струмяни]]. От там вододелът продължава на север и северозапад като следи държавната ни граница с Македония по билата на планините [[Малешевска планина|Малешевска]], [[Влахина]] и [[Осогово]] и достига до най-западната точка на България – връх Китка, където се събират българската, македонската и сръбската граници. След това за кратко вододелът преминава по сръбско-македонската граница, завива на север по билото на планината [[Доганица (планина)|Доганица]] и достига до връх [[Бесна кобила]] (1922 m), най-високата точка на планината [[Мусул]].
 
От връх [[Бесна кобила]] започва границата с водосборния басейн на река [[Дунав]], съответно водосборните басейни на реките [[Морава (река)|Морава]] и [[Искър]]. От върха вододелът върви на север до планината [[Варденик]], след което завива на североизток и достига до българо-македонската граница в планината [[Кървав камък]], северно от връх Било (1737 m). Оттам продължава на изток, пресича планината [[Стража (планина)|Стража]] (Парамунска планина), завива на северозапад по билото на [[Завалска планина]], а след това на югоизток по билото на планината [[Вискяр (планина)|Вискяр]] до най-високият ѝ връх Мечи камък (1077 m). От Мечи камък вододелът продължава на югоизток по билата на планините [[Вискяр (планина)|Вискяр]] и [[Люлин (планина)|Люлин]], пресича Владайската седловина (860 m) и се изкачва на югоизток по склоновете на [[Витоша]] до най-високият ѝ връх [[Черни връх]] (2290 m). От там продължава на юг, пресича Бука-Преслапската седловина, завива на югоизток по билото на планината [[Верила]], пресича Клисурската седловина (1092 m) и се изкачва нагоре по [[Рила]] през [[Белчинска планина]] (Лакатишка Рила), върховете Зекирица (1734 m) и [[Мальовица]] (2729 m), седловината [[Кобилино бранище]] (2145 m) и достига най-южната си точка – връх Черна поляна (2715 m) Средния дял на [[Рила]].
 
От върха вододелът завива на югозапад по билото на [[Рила|Югозападна Рила]], достига до седловината [[Предела]], след което проследява цялото главно било на [[Пирин]] до [[Парилска седловина|Парилската седловина]]. От там продължава на юг до билото на планината [[Славянка]], завива на изток по българо-гръцката граница, пресича планината [[Стъргач]] и южно от село [[Беслен]], [[община Хаджидимово]] завива на юг и навлиза в гръцка територия. Продължава в тази посока и южно от гръцкото село Волакс завива на изток по билото на планината [[Боздаг]] (2232 m), слиза от нея на югоизток и се изкачва до най-високата точка на планината [[Чалдаг]] – връх Мунджинос (1298 m). В целия този описан участък водосборният басейн на река Струма граничи на изток и североизток с водосборния басейн на река [[Места]].
 
От връх Муджинос вододелът завива на югозапад, минава северозападно от град [[Кавала]], при град Правище (Елефтеруполис) завива на запад и по билото на планината [[Кушница]] достига до левия бряг на устието на Струма. В този къс участък водосборният басейн на Струма граничи на югоизток с водосборния басейн на малка и къса река, вливаща се в [[Егейско море]] на 20 km източно от устието на Струма.
<br />
 
==== Геоложка характеристика на водосборния басейн ====
Левият приток на Струма [[Градевска река]] ([[Еловица (река)|Еловица]] в горното си течение) събира водите си от южните склонове на Рила чрез десните си притоци и от [[Пирин]] – чрез левите. След нея – левите притоци на Струма събират водите си от Пирин, която има алпийски характер. На юг се простира планината [[Славянка]] (Алиботуш 2212 m), която има стръмни склонове с много красиви карстови форми. На юг от нея е [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]]. Тя е по-ниска и на запад достига до [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]] на Струма.
 
След [[Осоговска планина]], десните притоци на Струма събират водите си от планините [[Малашевска планина|Малашевска]], [[Огражден]] и [[Беласица]]. По средата на [[Петричко-Санданска котловина|Петричкото-Санданското поле]] е разположен единственият угаснал вулкан в България – [[Кожух (възвишение)|Кожух]] (281 m), като реката го е прорязала през средата.
 
==== Климат във водосборния басейн ====
Климатичните характеристики на поречието на Струма го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В нея валежите достигат своя връх през месец [[ноември]] и [[декември]] със сравнително сухо лято. [[Валеж]]ите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 mm. Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.