|
}} }}
'''Рамон Мария дел Валие-Инклан''' ({{lang|es|Ramón María del Valle-Inclán}}), псевдоним на Рамон Хосе Симон Валие Пеня, е [[Испания|испански]] [[романист]], [[драматург]] и [[поет]], който комбинирасъчетава прочувственото използване на езика с горчиви нюанси нагорчива социална сатира.
ЧленТой е наедин от авторите, включени в испанското [[Поколение '98]]. Вайе Инклан е дълбоко повлиян от чуждестранниидеите литературни тенденции, особено отна [[модернизъм|модернизма]]. Ексцентрик, който отглежданасърчава странниразпространяването на легенди за себе си, той публикува колекциясборник от сензационни еротичнис разкази, –озаглавен „Женски“ (''„Femeninas“'', 1895). Използва себе си като модел за стария развратникзастаряващия герой от неговитесвоята серия от четири романа „[[Сонати]]“ (1902 – 1905). - озаглавени съответно „Пролетна соната“, „Лятна соната“, „Есенна соната“ и „Зимна соната“.
Неговата [[Символизъм|символистична]] естетика се изразявавъплъщава в поетичните му произведения като „Аромати„Ухания на легенда“ (''„Aromas de leyenda“'', 1907). Сред пиесите му са „Орел на честта“ (''„Aguila de blason“'', 1907), в проза, и „Маркиза Розалинда“ (''„La marquesa Rosalinda“'' (1913) в стих. В по-късните си творби той осмива испанския живот вс помощта на гротескни карикатури, които нарича „есперпентос“. Напомнящи на кошмарните гравюри на Гоя, те включват „Светлините на Бохемия“ (''„Luces de Bohemia“'', 1920).
== Биография и творчество ==
Рамон дел Валие-Инклан е роден във [[Вилануева де Ароса]] в северозападната част на Испания. Израства в селските райони на [[Галисия]] и след като учи право и посещава град [[Мексико (град)|Мексико]] се установява в [[Мадрид]], където става известен с колоритната си личност. Неговото елегантно, аристократично и величествено държание със сигурност не е типично галисийско. Обича невероятното, приказното и загадъчното – оставя си брада и дълга коса, за да придаде на въздуха и атмосферата около себе си мистериозност. Често носи черна пелерина, наметало под форма на камбана и черна шапка. Губи лявата си ръка по време на кавга в Мадрид през 1899 година. Валие-Инклан става известен в литературните кръгове на Мадрид и Рим, в които градове е пребивавал. Учи е в университета на [[Сантяго де Компостела]].
Първоначално е повлиян от френския [[символизъм]], като първата му забележителна творба – четирите романа, известни като „[[Сонати]]“ (1902 – 1905), се отличават с красива емоционална проза и тон на изискан и елегантен упадък. Те разказват съблазните и други дела на галисийския женкар, който е отчасти автобиографична фигура. Може би в „Сонати“ Вайе Инклан най-добре разкрива своето изкуство и личен стил: поетичен, емоционален и възхитителен. Замечтан и носталгичен свят на парфюми и фантазии слети в тези романи с историята на многото любови на героя. Тонът и стилът интересуват Вайе Инклан най-много, не толкова съдържанието, но което също е на ниво. Попива материал и стил други писатели, но отпечатва върху своите собствена работи неговия специален, музикален, елегантен и квазиромантичен стил. Той е преди всичко поет, дори когато пише проза, а някои критици го смятат за водещ писател на [[Испанско модернистично движение|Испанското модернистично движение]] (модернизъм, modernismo).
|
