|
== Биография и творчество ==
Рамон дел Валие-Инклан е роден във [[Вилануева де Ароса]] в северозападната част на Испания. Израства в [[Галисия]] и след като учи право и посещава град [[Мексико (град)|Мексико]] се установява в [[Мадрид]], където става известен с колоритнатаекстравагантността си личност. Неговото елегантно, аристократичноизискано и величественодръзко държание със сигурност не е типично галисийско. ОбичаТой невероятното,има слабост към приказното и загадъчното, –говори оставяс сицветисти брада и дълга косаизрази, за да придаде на въздуха и атмосферата около себе си мистериозност. Честочесто носи черна пелерина, наметало под форма на камбана и черна шапка. Губи лявата си ръка по време на кавга в Мадрид през 1899 година. Валие-Инклан става известен в литературните кръгове на Мадрид и Рим, в които градове е пребивавал. Учи е в университета на [[Сантяго де Компостела]], той става една от знаменитостите на Мадрид.
Първоначално е повлиян от френския [[символизъм]], като първата му забележителна творба –е цикълът от четирите романа, известниизвестен като „[[Сонати]]“ (1902 – 1905),. Тези прозаични творби се отличават с красиваизящно емоционална прозачувство и тондекадентска нанагласа изисканкъм исвета, елегантенкато упадък.главният Те разказват съблазните и други дела на галисийския женкар, койтогерой е отчасти автобиографична фигура. Може би в „Сонати“своите Вайе„Сонати“ Валие-Инклан най-добре разкрива своето изкуство и личен стил: поетичен, емоционален и възхитителен. Замечтан и носталгичен свят на парфюми и фантазии слети в тези романи с историята на многото любови на героя. Тонът и стилът интересуват Вайе Инклан най-много, не толкова съдържанието, но което също е на ниво. Попива материал и стил други писатели, но отпечатва върху своите собствена работи неговия специален, музикален, елегантен и квазиромантичен стил. Той е преди всичко поет, дори когато пише проза, а някои критици го смятат за водещ писател на [[Испанско модернистично движение|Испанското модернистично движение]] (модернизъм, modernismo).
Символистичната му поезия включва „Аромати на легенда“ (''„Aromas de leyenda“'', 1907) и „Тръбата на Киф“ (''„La pipa de Kif“'', 1919). В своите последващи произведения Валие-Инклан разработва стил, който е богат както в популярното, така и в литературното обръщение към читателя, който стил е представен и в няколко пиеси с участието на патриархалния дон Хуан Мануел де Монтенегро и неговото потомство от диви синове.
|
