Иван Асен I: Разлика между версии

Цар Иван Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на [[Второто българско царство]]. Един премълчаван факт е, че явно цар Иван Асен I приличал по характер на малкия си брат [[Калоян]]. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк [[Никита Хониат]]<ref name="n">[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_2.htm [[Никита Хониат]], „Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела“]</ref>. От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага – Никита Хониат го описва като горд и самонадеян, а липсата на милосърдие, огненият нрав станали причина за гибелта на този важен за България владетел.

През [[1185]] г. под ръководството на Асен и Теодор в България избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император [[Исак II Ангел]] да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 г. и началото на [[1186]] г. били успешни за въстаниците. Император Исак II Ангел предприема няколко похода срещу българите. През [[1187]] г. при поредния поход бива спрян при силната крепост [[Ловеч]] и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това означавало възобновяване на българската държава.

През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, "История"„История“, 29. - – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.

Според второто обяснение у Никита Хониат, Иванко бил подкупен от византийците чрез [[Исак Комнин (севастократор)|севастократор Исак]], пленен след [[Битка при Сяр (1195)|второто сражение при Сяр]] и починал в български затвор. Исак бил обещал на Иванко да му даде ръката на дъщеря си [[Теодора Ангелина Комнина|Теодора]], която е родена от брака на севастократора с [[Анна Ангелина]] и така се пада внучка на византийския император [[Алексий III Ангел]]. Това било придружено „с много други обещания“, дадени приживе от севастократора, чиято смърт настъпила известно време преди осъществяването на заговора.<ref name="Хониат51">Никита Хониат, „История“, 29. - – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_051.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 51]</ref>

Тази хипотеза на Никита Хониат донякъде се потвърждава от последвалите събития. След напускането на Иванко от Търново и бягството му в империята, той предявява претенциите си към ръката на внучката на императора Теодора, обещана му от нейния баща севастократора. Император Алексий III Ангел първоначално отлага решението си, поради невръстната възраст на Теодора, а впоследствие потвърждава обещанието, дадено от бащата на Теодора. Никита Хониат изрично споменава, че Теодора е била омъжена за Иванко някъде преди 1200 год г.<ref>Никита Хониат, „История“, 35. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_061.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 35., стр. 61]</ref> В крайна сметка, императорът мами Иванко, който междувременно е преминал обратно на страната на българите при Калоян, като предателски го пленява по време на дипломатически преговори и го хвърля в тъмница.