Фьодор Шмид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru,de}} => {{lang|ru,de}} |
м Bot: Automated text replacement (-<nowiki/> +); козметични промени |
||
Ред 33:
През юли 1859 г. извършва геоложки изследвания в източното [[Задбайкалие]]. От средата на август до края на септември се спуска по реките [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Амур]] до устието на [[Усури]] и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на Амур, в т.ч. езерата [[Кизи]], [[Кади]], [[Орел (езеро)|Орел]] и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини, изследва и картира западното крайбрежие на [[Сахалин]] на протежение около 700 км. През 1861 г. изследва геологията на река [[Суйфун]] (245 км), вливаща се в [[Амурски залив|Амурския залив]] на [[Японско море]]. От нея се прехвърля към езерото [[Ханка]] и по река Усури се спуска до [[Хабаровск]], където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин, изследва река [[Амгун]] (ляв приток на Амур) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река [[Немилен]] (около 300 км). Изкачва се по река [[Керби]] (десен приток на Немилен), пресича хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м) и изследва цялото течение на река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на Амур).
В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в [[Амурска област]] и са открити кредни и третични наслагвания на остров Сахалин. Изучава [[
За работата си в [[Далечния Изток]] Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.
Ред 40:
== Научна кариера и последни години (1867 – 1908) ==
През 1872 г. става [[професор]], а през 1874 – [[академик]] в Руската академия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от [[
От 1873 до 1900 г. е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.
Умира на [[8 ноември]] [[1908]] година ([[стар стил]]) в [[Санкт Петербург
== Памет ==
| |||