Уикипедия

Георги Вълкович: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = медик
| описание = български лекарполитик (министър, директор, дипломат), османски и политикбългарски военен лекар
| портрет = G.valkovich.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Одрин]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[ЦариградИстанбул]], [[Османска империя]]
| общомедия = Georgi Valkovich
| вложки = {{Личност/Медик
Ред 27:
}}
 
'''Георги Вълкович Чалъков''' е [[България|османски и български]] военен [[лекар]], български [[политик]] и [[дипломат]].
 
През 601860-те години на ХІХ век е сред водещите хирурзи в [[ЦариградИстанбул]]. След [[Освобождение на България|Освобождението]] ставае един отсред водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], 2 пъти директор (министър) на Източна Румелия, министър на външните работи и изповеданията на Княжество България (1881 – 1883), а при управлението на [[Стефан Стамболов]] е дипломатически представител на България в [[Османска империя|Османската империя]], където е убит от политически противници.
 
== Биография ==
Георги Вълкович е роден презв [[1833Одрин]] впрез [[Одрин1833]] г. Баща му е от богатия и влиятелен [[Копривщица|копривщенски]] род [[Чалъкови (род)|Чалъкови]]. Вълкович първоначално учи в [[Пловдив]], а през [[1857]] г. завършва Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След завършването си работи като [[хирург]] и преподава във Военномедицинското училище. През [[1860]] – [[1863]] специализира хирургия в [[Париж]], а през [[1865]] за кратко е главен лекар в Централната болница в [[Дамаск]]. През [[1870]] – [[1871]] е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През [[1872]] Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От [[1875]] е дописен, а от [[1884]] – действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] ръководи военната болница, разположена в [[Ниш]] и [[София]]. След започването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през [[1877]] е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.<ref name="tt">{{ташев|99 – 100}}</ref>
 
След завършването си работи като [[хирург]] и преподава във Военномедицинското училище. Специализира хирургия в [[Париж]] (1860 – 1863). За кратко е главен лекар в Централната болница в [[Дамаск]] (1865), по-късно е директор на истанбулската болница „Хайдар паша“ (1870 – 1871). Вълкович вече има чин полковник в османската армия през 1872 г.
В България Георги Вълкович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Депутат е в I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание ([[1882]] – [[1883]]). През 1879 е [[Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради|директор на земеделието, търговията и обществените сгради]], а през [[1881]] – директор на пощите и телеграфите на [[Източна Румелия]]. По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] е [[министър на външните работи и изповеданията]] (1881 – 1883) и председател на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1883).<ref name="tt"/>▼
 
От [[1875]] е дописен, а от [[1884]] г. действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].
 
По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876 г. ръководи военната болница, разположена в [[Ниш]] и [[София]]. След започването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през 1877 г. е интерниран в Дамаск, а след нейния край през 1878 г. напуска войската и се връща в България<ref name="tt">{{ташев|99 – 100}}</ref>.
 
▲В новоосвободената България Георги Вълкович ставасе единнарежда отсред водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. Той е избиран за народенНароден представител в Учредителното събрание 1879 година, катотой е част отв групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Депутат е в I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание ([[1882]] – [[1883]]). През 1879 е [[Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради|директор на земеделието, търговията и обществените сгради]], а през [[1881]] г. – директор на пощите и телеграфите на [[Източна Румелия]]. По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] е [[министър на външните работи и изповеданията]] (1881 – 1883) и председател на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1883).<ref name="tt"/>.
[[Файл:BASA-161K-3-2933-1-Georgi Valkovich.JPG|ляво|мини|250п|Портрет на Вълкович]]
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през [[1885]] Георги Вълкович е управител на военните болници. През [[1886]] става директор на [[Александровска болница]] в София. През [[1887]] е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на [[Стефан Стамболов]] политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.<ref name="tt"/>▼
[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. Седнали: 1. [[Йоаким Груев]], директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. [[Александър Богориди]], генерал-губернатор, 4. генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик [[Наум Никушев]], адютант на губернатора, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.]]▼
 
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 г. става директор на [[Александровската болница]] в София.
На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при [[Убийство на Георги Вълкович|атентат]], организиран от [[Наум Тюфекчиев]], и умира два дни по-късно, на [[26 февруари]] [[1892]] година.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 48 – 52 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Той е погребан в Пловдив.<ref name="tt"/>▼
 
▲По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през [[1885]] Георги Вълкович е управител на военните болници. През [[1886]]1887 става директор на [[Александровска болница]] в Софияг. През [[1887]] е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един отсред инициаторите на провежданата от правителството на [[Стефан Стамболов]] политика зана активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.<ref name="tt"/>.
▲[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. СедналиОтляво надясно: '''седнали''': 1. [[Йоаким Груев]], директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. [[Александър Богориди]], генерал-губернатор, 4. генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието,; Прави'''прави''': 1. подпоручик [[Наум Никушев]], адютант на губернатора, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието, търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.]]
 
▲На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при [[Убийство на Георги Вълкович|атентат]], организиран от [[Наум Тюфекчиев]], и умира дваслед 2 дни по-късно, на [[26 февруари]] [[1892]] година.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 48 – 52 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>. ТойПогребан е погребан в Пловдив.<ref name="tt"/>.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Допълнително четиво ==
* Peev, Gueorgui, “Gueorghi Valkovich (1833–1892): un médecinmilitaire ottoman au service de l’état bulgare”, in Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, M. Anastassiadou-Dumont (ed.) (Paris: Maisonneuve and Larose, 2003),pp. 314–30▼
== Външни препратки ==
▲* Peev, Gueorgui, “Gueorghi Valkovich (1833–1892): un médecinmilitaire ottoman au service de l’état bulgare”, in Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, M. Anastassiadou-Dumont (ed.) (Paris: Maisonneuve and Larose, 2003), pp. 314–30
* {{икона|bg}} [http://genealogy.hadjiivanov.info/ Уебстраница] Генеалогично дърво на фамилия Хаджииванови
* [http://genealogy.hadjiivanov.info/ Фамилия Хаджииванови] – родословно дърво на рода
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|6}}
{{пост начало}}
Line 53 ⟶ 62:
 
{{СОРТКАТ:Вълкович, Георги}}
[[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]]▼
 
[[Категория:Министри на външните работи на България]]
[[Категория:Директори на Източна Румелия]]▼
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
▲[[Категория:Директори на Източна Румелия]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Български хирурзи]]
[[Категория:Османски лекари]]
[[Категория:ЖертвиУбити на политически убийствадипломати]]
[[Категория:Починали в Истанбул]]
[[Категория:Родени в Одрин]]
▲[[Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Вълкович“.