Петко Йотов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink; козметични промени |
поправка на мъртви линкове |
||
Ред 22:
== Биография ==
Роден е на 2 септември 1947 година в гр. Плевен<ref>Людмила Първанова, [https://web.archive.org/web/20160305184950/http://paper.standartnews.com/archive/2003/10/19/nedelnik/s3878_5.htm „Полк. Петко Йотов ял бой пет пъти на ден“], в-к „Стандарт“, 19.10.2003 г.</ref>, но е израснал в село [[Славщица]], [[Тетевенско]], откъдето са и родителите му<ref>Китка здравец, Изд. ЕТ „Арио-Димитричка Христова“, София, 2004 г.</ref>.
През [[1969]] г. завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] във [[Велико Търново]] като мотострелковак и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия „Г. С. Раковски“]] през [[1976]] г. Защитил е кандидатска ([[1987]]) и докторска дисертация.
Ред 28:
Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по [[военна история]] във [[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Военновъздушното училище]] в [[Долна Митрополия]] и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София<ref>Станислава Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=120173 „Петко Йотов има в колекцията си над 1000 часовника“], в-к „Сега“, 08.11.2005 г.</ref>. От [[1989]] г. е началник на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]].
Умира на 1 декември [[2009]] г., като ден по-рано е приет във [[Военномедицинска академия]] след влошаване на състоянието му. Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.<ref>[
== Други ==
Известен със своята словоохотливост, безусловно брани честта на българската армия<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=FxUI0G-VRHc
Женен е, има 2 дъщери, 3 внучки и един внук, кръстен на негово име Петко.
== Танков „скандал“<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2009050800040000403 „Нов скандал със старите немски танкове „Майбах“], в-к „Сега“, 8 май 2009 г.</ref> ==
През зимата и ранната пролет на 2008 година от т. нар. [[отбранителна линия „Крали Марко“]] по границата с [[Турция]] са изкопани 83 останки от немски [[танк]]ове от [[Втора световна война|Втората световна война]] и са пренесени в т.н. „Пионерски казарми“ в гр. Ямбол<ref>Любомир Денов, [
На 6 май 2009 година Петко Йотов дава интервю пред [[Информационна агенция „Фокус“]]<ref>"Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус“", Гореща тема [http://www.focus-news.net/?id=h2390 „За славата на България“], 7 май 2009.</ref>, в което заявява, че „това наистина са жалки, тъжни отпадъци“, от които „не може да се сглоби един пълен експонат“. Изявлението на Йотов от 6 май е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже „има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ“, танковете са „експонати с изключително значение за историята на Българската армия“, между които има „ уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри“, а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по „изключително некомпетентен начин“.
Ред 45:
== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Петко Йотов}}
* [http://www.bgsever.info/interwu/2006/20-Petko%20Jotov.htm „Полк. Петко Йотов: Патриотизмът е заложен генетично в българина“], интервю на Ралица Петрова, в. „Север“, бр. 20, 19 май 2006
{{СОРТКАТ:Йотов, Петко}}
| |||