Уикипедия

Бигорски манастир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fixlink
мРедакция без резюме
Ред 35:
Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град [[Преспа (град)|Преспа]], а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm#15 „Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгария“] в Йордан Хаджиконстантинов–Джинот, „Българин съм“, предговор, съставителство и редакция проф. д-р Иван Радев, „Абагар“, Велико Търново, 1993, стр. 129.</ref>}}
 
Според летописите на самия манастир, той е основан през 1020 година от архиепископ [[Йоан Дебърски]].<ref name="Доситеј 344">{{cite book |title= Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ - – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво |last=Јеромонах Доситеј (Талески) |first= |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=Бигорски манастир |location= |isbn= |pages= 344 |url=https://bigorski.org.mk/wp-content/uploads/2018/03/nauchni-prilozi.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="иванов"/> Историкът [[Иван Снегаров]] се съмнява в това датиране, като приема за достоверни сведенията за съществуването му през XVI век. Неизвестно кога манастирът е изоставен, според местните легенди в резултат на [[Османска империя|османска]] кампания за насилствена [[ислямизация]] в региона.<ref name="снегаров"/>
 
Първите писмени сведения за манастира са във Великия поменик, преписан от<ref name="Доситеј 344"/> йеромонах Даниил в 1833 година и в Парусията-Поменик на манастирския метох „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“ в Райчица, писан също от Даниил в 1840 година.<ref name="Доситеј 345">{{cite book |title= Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ - – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво |last=Јеромонах Доситеј (Талески) |first= |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=Бигорски манастир |location= |isbn= |pages= 345 |url= https://bigorski.org.mk/wp-content/uploads/2018/03/nauchni-prilozi.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
 
През 1743 година Бигорският манастир е възстановен от йеромонах [[Иларион Бигорски|Иларион]]. През 1800 година, при игумена [[Митрофан Бигорски|Митрофан]] (1796 – 1807) е построена днешната манастирска [[църква (сграда)|църква]]. В началото на XIX век, при управлението на игумена [[Арсений Бигорски|Арсений]] (1807 – 1838) от село [[Галичник]], са предприети големи разширения и манастирът се радва на много благодетели. През 1814 година е построена северната сграда, а през 1825 година – манастирската трапезария.<ref name="снегаров"/> По това време монах в манастира е [[Павел Хорват]], по-късно през 1837 година учител в общинското училище в Скопие.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.680.</ref>
Ред 46:
В 1833 година, по поръчка на игумена [[Арсений Бигорски]], е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна пък е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://bigorski.org.mk/za-manastirot/svetinji/ | заглавие= Светињи на Бигорскиот манастир |достъп_дата = 31 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Бигорски манастир |цитат= |език= }}</ref>
 
В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.<ref name="иванов"/> Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.<ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901 „В Македония по дирите на научното разузнаване“], в. „Сега“, 9 септември 2006 г.]</ref>
 
На 17 май 1913 година, при установяването на сръбския режим във Вардарска Македония, сръбският епископ Варнава свиква в манастира 37 български свещеници и с помощта на властите ги принуждава да подпишат клетва за вярност. <ref>Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 119, 126. </ref> В 1918 година, българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах [[Партений Бигорски]] е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.</ref>
Ред 52:
Манастирът е традиционно място на почит и средище на поклонници както от околните християнски, така и от [[торбеши|торбешките]] села.
 
На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, Стария конак и Горния палат.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.idividi.com.mk/vesti/makedonija/552418/index.html | заглавие=До темел изгоре стариот палат на „Св. Јован Бигорски“ |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 30 септември 2009 |труд= |издател=INDIVIDI |цитат= |език= }}</ref>
 
[[Файл:Bigorski Monastery reliquary cover interior.jpg|мини|център|900п|Вътрешната страна на капака на големия кивот на манастира, с изображенията на Богородица с младенеца и на светиите, чиито мощи се вградени в кивота: [[Марина Антиохийска|Марина]], [[Петка Българска|Параскева]], [[Евстатий Плакида|Евстатий]], [[Пантелеймон (светец)|Пантелеймон]], [[Яков Зеведеев|Яков]], [[Йоан Кръстител]], Юлита и Кирик, [[Харалампий (светец)|Харалампий]], Никита и [[Трифон]]]]
Ред 63:
Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци...
 
Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/stavovi/za-dogovorot-za-prijatelstvo-pomegju-makedonija-i-bugarija/ | заглавие= За Договорот за пријателство помеѓу Р. Македонија и Р. Бугарија |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Бигорски манастир |цитат= |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://offnews.bg/analizi-i-komentari/blagosloviata-na-monasite-ot-bigorskia-manastir-za-dogovora-mezhdu-bal-661864.html | заглавие= Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония |достъп_дата =6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 август 2017 |труд= |издател=OFFNews |цитат= |език= }}</ref>}}
 
На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] монасите изпълняват „[[Изгрей зора на свободата]]“, химн на [[ВМРО]], забранен от югославските власти след 1949 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/bigorskite-monasi-peyat-na-balgarski-izgrey-zora-na-svobodata-video | заглавие= Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“ |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=3 август 2017 |труд= |издател=Faktor.bg |цитат= |език= }}</ref><ref>{{YouTube|vLLN2rN7q70|„Изгрей зора на свободата“}}, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].</ref> В проповед, държана през същия ден, бигорският игумен архимандрит [[Партений Фидановски]] защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/bogosluzhbi/2017-ilinden/ | заглавие=Илинден |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=3 август 2017 |труд= |издател=Бигорски манастир |цитат= |език= }}</ref>
 
На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Северна Македония и Република България в манастира посещение прави [[Димитър Главчев]], председател на [[44 Народно събрание]]. В поздравителното си слово към госта игуменът архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/nastani/2017-poseta-na-pretsedatelot-na-narodnoto-sobranie-na-republika-bugarija/ | заглавие=Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија |достъп_дата = 9 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=8 август 2017 |труд= |издател=Бигорски манастир |цитат= |език= }}</ref>
 
На 17 февруари 2018 г. посещение в манастира прави българският президент [[Румен Радев]].
Ред 77:
* [http://picasaweb.google.com/Aseda64/GeZaIH# Г.Трайчев, „Бигорски монастир Св. Йоан Предтеча“ – фотоалбум]
* [http://www.macedoniaholidaysandtours.com/41/15/Saint_John_the_Baptist_Monastery.html Oфициялна туристическа обиколка на Свети Йоан Предтеча]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1606 "Писмо от Бигорското монашество до Зографския манастир"], Бигорски манастир "Свети„Свети Йоан Кръстител"Кръстител“, 1834 година]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1316 "Дебърский Монастир „Св. Йоан Предтеча Бигорский“], публикувано във в. „Новини“, брой 34, Цариград, 1898 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1364 "На гости в Дебърския монастир „Св. Иван Бигор“], публикувано във в. Глас, брой 97, Цариград, 1912 година
Ред 83:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците"], София, 1941 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=237 "Манастирите в Македония"], София, 1933 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1587 "Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско", публикувано в сп. "Училищен„Училищен преглед"преглед“, книга 39, София, 1940 година]
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бигорски_манастир“.