Бигорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 46:
В 1833 година, по поръчка на игумена [[Арсений Бигорски]], е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна пък е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://bigorski.org.mk/za-manastirot/svetinji/ | заглавие= Светињи на Бигорскиот манастир |достъп_дата = 31 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Бигорски манастир |цитат= |език= }}</ref>
В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.<ref name="иванов"/> Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.<ref>Терзиев, Светослав, [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409§ionid=30&id=0006901 „В Македония по дирите на научното разузнаване“], в. „Сега“, 9 септември 2006 г.
На 17 май 1913 година, при установяването на сръбския режим във Вардарска Македония, сръбският епископ Варнава свиква в манастира 37 български свещеници и с помощта на властите ги принуждава да подпишат клетва за вярност. <ref>Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 119, 126. </ref> В 1918 година, българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах [[Партений Бигорски]] е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.</ref>
| |||