Деян Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 9:
'''Деян Мицков Димитров — Карпата'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51</ref> е [[Българи|български]] [[революционер]], [[охрид]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
[[Файл:Deyan Dimitrov's Band IMARO 1905.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Деян Димитров]]
[[File:Ivan Popov, Smile Voydanov, Deyan Dimitrov, Nikola Mitrev Memoires.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1926 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/Smile_Vojdanov_Borbata_v_Ohridsko.pdf }}]]
Ред 16:
Четата на Димитров унищожава сейменина и кръволок Ризо както и серия предатели в Охридско.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 103.</ref>
 
В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в [[Ърбиново|Ърбино]]. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета [[Тома Давидов]] е убит<ref>Спомени на Георги Христов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_12.html Спомени на Георги Христов]</ref>.
 
През май 1903 година негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30</ref>. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през [[Куманово]] и [[Враня]] пристига в [[Княжество България]] на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]. От началото на 1906 година до [[Младотурска революция|Хуриета]] от юли 1908 година действа като помощник войвода на [[Петър Чаулев]] в Охридско<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.
 
През септември 1912 година, в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]], е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край [[Песочани]], облят е с газ и е запален жив.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 47.</ref>
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитров (предпоследен във втората колона).]]
 
Ред 26:
* {{cite book |title= Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1926 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/Smile_Vojdanov_Borbata_v_Ohridsko.pdf }}
 
== Бележки ==
<references/>