Договор за магистрала Тракия: Разлика между версии

Обявено е, че договорът ще влезе в сила, едва след като се получат официални становища от Комисията за защита на конкуренцията (дали отдаването на магистралата без търг или конкурс не е недопустима държавна помощ), ЕИБ (дали участъците, изграждани с нейни средства, могат да бъдат прехвърлени на концесионера) и [[Евростат]] (че инвестициите се отразяват по баланса на концесионера и не се включват при измерване на дефицита на държавния бюджет). <ref>[http://segabg.com/online/article.asp?issueid=404&sectionid=3&id=00001 segabg.com]</ref>

На 5 май Комисията за защита на конкуренцията излиза с решение, че отдаването на концесия не е държавна помощ при 6 условия и препоръчва нататък концесии да се дават само след търг или конкурс.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=436&sectionid=3&id=00001 www.segabg.com]</ref>

В средата на май от пресслужбата на ЕИБ заявяват, че не могат да участват в проект, който вече не е държавен и избора на чийто изпълнител банката не е одобрила. <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=105087&srcpos=62 www.mediapool.bg]</ref>

Правителственият говорител Димитър Цонев коментира пред „[[Медиапул]]“: „Министър Церовски е този, който трябва да внесе на вниманието на кабинета предложения за разрешаването на казуса с ЕИБ. Иначе процедурно се задейства условието от предишното решение и договорът с консорциума от двете български и трите португалски фирми трябва да не влиза в сила“<ref>[http://standartnews.com/archive/2005/05/26/economic/index.htm standartnews.com]</ref>.

Комисарят по разширяването на [[Европейския съюз]] Оли Рен също се изказва негативно по договора. На 21 юни, в отговор на въпрос на депутат в [[Европейския парламент]] той казва, че процедурата за избор на концесионер на магистрала „Тракия“ се отклонява от изискванията на ЕС поради липсата на открита процедура за избор на изпълнител. Той добавя, че Европейската комисия не препоръчва на никоя от страните, кандидатки за членство в ЕС, да следват схемата на българското правителство. <ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=487&sectionid=3&id=00002 www.segabg.com]</ref>

В края на ноември членовете на КЗК гласуват единодушно, че не е имало нужда от предварително уведомяване за концентрация на стопанска дейност, тъй като законодателството според тях изисква да се смятат само оборотите на дружествата, работещи на територията на страната, а българските фирми са имали оборот под законовия праг от 15 млн. лв.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2041&sectionid=3&id=0000801] www.segabg.com]</ref> Според организацията „Прозрачност без граници“ обаче и португалската компания MSF е имала дейност в България, щом е предоставила и данъчна декларация заедно с декларацията, че няма дейност в страната. <ref>[http://standartnews.com/archive/2005/07/21/economic/index.htm standartnews.com]</ref>

В края на март 2006 г. премиерът Сергей Станишев обявява пред евродепутати, че след окончателното решение на съда ще се вземе политическо решение за концесията на магистралата. <ref>[http://www.standartnews.com/archive/2006/04/01/economic/index.htm www.standartnews.com]</ref> Парламентарната комисията за борба с корупция също изчаква решението на съда за да разгледа сделката. <ref>[http://www.standartnews.com/archive/2006/03/13/interview/index.htm www.standartnews.com]</ref>

През юни 2006 г. петчленният състав на ВАС окончателно отхвърля протеста срещу договора. Договорът обаче трябва да се промени, тъй като според полученото мнение на Евростат държавните средства, с които ще се покриват изчислените от концесионера загуби в резултат на по-нисък от прогнозирания автомобилен поток, по същество представляват държавна помощ. <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=118484 www.mediapool.bg]</ref><ref name="okonchatelno">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=118484 Пуснатата окончателно от съда концесия за „Тракия“ трябва да се предоговори по изискванията на Евростат] – mediapool.bg, 20 юни 2006</ref>

В края на годината започва да се говори за провал на преговорите поради несъгласие на консорциума с новопоставените му условия. <ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-10-16&article=164420 www.standartnews.com]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_49814055 news.ibox.bg]</ref>

Концесионерът е избран без търг или конкурс на базата на спорен член от закона за концесиите и на оспорваното твърдение, <ref>[http://www.standartnews.com/archive/2006/03/01/folio/index.htm www.standartnews.com]</ref> че един от участниците в консорциума-концесионер, държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД, е във владение на магистрала „Тракия“.

Магистрала „Тракия“ АД е [[консорциум]] (или [[джойнтвенчър]]) създаден през [[2004]] г. за участие в [[концесия|концесии]] на български автомагистрали. 51% в него държат три португалски фирми, а останалите 49% – две български държавни фирми, които са подчинени на МРРБ. Според Валентин Церовски, фирмите харчат 10 млн. евро за проучвания преди да се обърнат към него. Критиците на сделката твърдят, че фирмите трябва да са знаели предварително че ще бъдат избрани за да похарчат тези пари. Според някои хора, като [[Божидар Димитров]] <ref>[http://www.standartnews.com/archive/2006/04/06/society/s4757_2.htm www.standartnews.com]</ref> и Красимир Каракачанов, „Сасир Вайехермосо“, фирмата-собственик на СОМАГ, която е един от участниците в „Магистрала „Тракия““ АД, е свързана със Симеон Сакскобургготски и/или близки до него хора.

* „SOMAGUE Concessões e Serviços, S.A.“, Синтра, Португалия. (собственост на SOMAGUE Group, от своя страна собственост на испанската Sacyr Vallehermoso [http://www.somague.pt/site2005/eng/sgps/quemsomos.asp]) (15%)

На 4 ноември 2009 г. Договорът за концесията на АМ „Тракия“ е публикуван на страницата на МРРБ.<ref>[http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=actual&id=2147 www.mrrb.government.bg]</ref>

* Ако строителството закъснее ще се плащат глоби, но тъй като част от концесионера са държавни компании, то излиза, че част от плащането ще бъде от държавни компании към държавата. Според някои критици „Би трябвало още от началото да се знае, какъв процент от възможната неустойка ще се дължи от различните фирми“. <ref>[http://www.ime.bg/pr_bg/217-5.htm www.ime.bg]</ref>

* Според журналистът Богомил Грозев от [[Сега (вестник)|в. „Сега“]], 50&nbsp;000 евро на километър за текущ ремонт и зимно поддържане на година, което е горната граница на сумата, която държавата може да плаща на концесионера според договора, са твърде много сравнени със сумата, която агенция „Пътища“ по негова информация харчи през 2004 г. – „около 120 – 130 млн. лв. за текущ ремонт и зимно поддържане на всичките 19&nbsp;000 км републикански пътища. Което прави разход от около 6&nbsp;500 лв. на километър.“ <ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=325&sectionid=3&id=00001 www.segabg.com]</ref> Според него, държавата ще загуби и поне 2&nbsp;346 млрд. евро от разликата между прогнозираната концесионна такса, която ще влезе в хазната – 3 млрд. евро, и заместващите плащания дължащи се за тежкотоварни автомобили с обща допустима маса над 12 тона – „Това са 5,346 млрд. евро за 35 години или над 300 млн. лв. на година.“

* Таксите за преминаване по магистралата ще са по-високи от тези в други страни. („пътуване от София до Бургас да струва еднократно в едната посока от порядъка на 18 – 20 лева“ – от въпрос на журналист от април 2005 г. <ref>[http://www.mrrb.government.bg/interview_old.php?p=52 www.mrrb.government.bg]</ref>). Според Церовски, причината за това е, че западните държави са инвестирали много повече пари в миналото в своята пътна инфраструктура и сега им са нужни много по-малко ресурси за поддържането и за инвестирането в ново строителство. Той допълва обаче, че по магистралата се спестяват 5 литра бензин в сравнение със стандартния път. „Така че 5 литра бензин са също около 7,50 лева.“ (април 2005 г.)

През юни 2005 г. заместник-главният [[прокурор]] [[Митьо Марков]] атакува договора пред [[Върховен административен съд|Върховния административен съд]] (ВАС). На 28 март 2006 Тричленен състав на ВАС отхвърля протеста, тъй като според него „Министерският съвет не е излязъл извън предоставените му от закона правомощия за отдаване на концесия без търг и конкурс и е действал в рамките на своята компетентност.“ Съдът уточнява, че не се произася по целесъобразността на договора, тъй като той не може да прекрати договор на базата на това, че той е неизгоден. Уточнява се също, че „по това административно дело съдебният състав е лишен и от възможността да упражни комплексен контрол по законосъобразност, защото съдът е сезиран с протест единствено за обявяване на нищожност на атакуваното решение, а не за отмяната му като незаконосъобразно“. Искането на прокуратурата е да се спре изпълнението на договора, тъй като според нея той все още не е влязъл в сила. Според съда обаче, договорът е влязъл в сила, тъй като решението на правителството е публикувано в [[Държавен вестник]] <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=116060&srcpos=15 www.mediapool.bg]</ref>.

== Допълнителни външниВъншни препратки ==