Хайнрих Херц: Разлика между версии

 

В края на 80-те години на [[XIX век]] той става вторият човек, след [[Никола Тесла]], който показва, че [[електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] се движат със скоростта на светлината и че могат да бъдат отразявани и пречупвани.

Хайнрих Херц е изучавал инженерство, но е показвал интереси и към други области, като [[математика]] и изучаване на различни езици. По предложение на [[Херман фон Хелмхолц]], той предприема последователност от експерименти, които през [[1888]], водят до потвърждаването на [[Уравнения на Максуел|теорията на Максуел]]. Това включва доказателството за разпространението на вълни, което той показал чрез приемането на електромагнитно смущение получено от искра чрез приемник, който всъщност е бил несъединен проводников контур. По време на експеримента, той измерва скоростта на разпространение на смущението и открива, че тя съвпада с тази на светлината. Заключението, че самата светлина има поведение на електромагнитна вълна е логическо допълнение на тези експерименти. На възраст 31 години, Херц успява, където другите се провалят. Чрез неговите експерименти, той показва много от свойствата на електромагнитните вълни, като [[отражение]], поляризация, [[период]]ичност, [[резонанс]] и дори използването на параболични антени. Той умира само 6 години по-късно на възраст 37 години. Съвременният запис на уравненията на Максуел е получен от Херц (и Хевисайд).