Николай Тодоров (историк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 55:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Варненската класическа гимназия през 1940 г. и [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]] – по медицина (1947) и история (1950). Участвал е в антифашистката съпротива (
=== Научна дейност ===
* преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957)
* ръководител на секция „История на балканските народи“ на Института по история (1962)
* основател и директор на Института по балканистика при БАН (
* основател и директор на Института за външна политика към МВнР (
* директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (
* председател на Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“ (
* заместник-председател на [[БАН]] (
Автор на над 400 доклади, статии, студии, изследвания, монографии, публикувани в България и в чужбина. Съставител и главен редактор на множество научни сборници, както и основател и главен редактор на редица периодични списания и поредици като „Балканистика“, „Балкани“, „Etudes balkaniques“, „Studia Balcanica“ и др. Един от главните редактори на Многотомната история на България; отговорен редактор, съставител и автор на том 5.
Ред 78:
=== Международна дейност ===
* член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (
* председател на 23-та генерална конференция на ЮНЕСКО
* главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985)
* кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987)
* заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (
* генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976)
* член на Френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете
=== Политическа дейност ===
* посланик на България в [[Гърция]] (
Като учен с позиции в йерархията на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не подкрепя активно нейната позиция за [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Участва в комисия, начело с [[Александър Лилов]], която през 1982 г. не препоръчва масовото принудително преименуване на [[Турци в България|българските турци]] като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 136, 173 | isbn = 9789542802914}}</ref>
* председател на VII [[велико народно събрание]] (
== Подбрана библиография ==
Ред 101:
* Турски извори за българската история. Серия ХV–ХVI в. Т. 2. С., 1966 (в съавт. с Б. Недков).
* Миналото на България. С., 1969 (в съавт. с В. Мутафчиева), трудът е издаден на руски, английски, немски и френски език.
* Българи – участници в борбите за освобождението на Гърция
* Балканският град ХV–ХIХ век. Социално-икономическо и демографско изследване. С., 1972 (трудът е преведен на руски, френски, английски, гръцки и турски език).
* Кратка история на България. С., 1973 (трудът е издаден на руски, английски, немски, френски, гръцки, турски, арабски език).
Ред 112:
* Посланикът – историк. Свидетелство за българо-гръцките отношения през 80-те години. С., 1996 (трудът е издаден и на английски език в Ню Йорк, САЩ, през 1999 г.).
* Society, the City and Industry in the Balkans, XV–XIX centuries. Variorum, London, 1998.
* Дневник (
== Отличия ==
| |||