Смилевски конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| картинка = Протокол од Смилевскиот конгрес.JPG
| картинка-описание = Протокол от конгреса, 19 април 1903 г. (стар стил)
| участници =
| място = [[Смилево]], [[Османска империя]]
| дата =
| резултат = Потвърждаване на решението за [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]]
}}
Ред 15:
== Районни представители ==
{| border="0" cellpadding="0" cellspacing="3" align="center" style="margin: 1em auto;"
| valign="top" |
Line 35 ⟶ 34:
** [[Тома Николов]]
** [[Янаки Янев]]
** [[Васил Попов (революционер)|Васил Попов]]
** [[Арсо Мицков]]
** [[Ванчо Мицков]] <ref>Протокол на революционния конгрес, свикан във Втория македоно-одрински роволюционен окръг, с. Смилево, Битолско, 14-24 април 1903 г., в: История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 411.</ref>
** [[Ванчо Сърбаков]]
** [[Климент Групчев]]
| valign="top" |
Line 75 ⟶ 74:
* [[Прилепски революционен район|Прилепски]]
** [[Петър Ацев]]
** [[Йордан Тренков]]
** [[Тале Христов]]
** [[Никола Русински]]
Line 103 ⟶ 102:
* Охридска – [[Христо Узунов]], [[Андон Кецкаров]], [[Наум Чакъров]], [[Лука Групчев]], [[Наум Цветинов]]
* Костурска – [[Васил Чекаларов]], [[Пандо Кляшев]], [[Лазар Поптрайков]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Николов]]
* Леринска – [[Георги Папанчев]], [[Михаил Чеков]], [[Лечо Настев]] и [[Константин Груев]]<ref>
Градските началства се поставят изцяло в услуга на горските началства, а районните началства разделят районите си на отделни центрове и за тях избират централни войводи. Това са [[Никола Дечев]] за [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Битоля|Битолско]], поручик Димитър Стойков в [[Охрид]]ско, подпоручик [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]] в [[Крушево (град)|Крушевско]], подпоручик [[Александър Панайотов]] в [[Ресен]]ско и [[Преспа (област)|Преспанско]], подпоручик Георги Папанчев в [[Леринско]] и фелдфебел [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] в [[Костурско]]. Решено е във всяка околия да има по две районни, центрови и селски чети, които да се състоят от 30-50 души, а в краткото останало време до въстанието да се набави максимално много оръжие. Борис Сарафов и Никола Дечев изготвят "Въстанически дисциплинарен устав" за правата, длъжностите и наказанията за четниците, десетниците и централните и районните войводи. Конгресът се наема със задачата да координира датата на всеобщото въстание с другите революционни окръзи, като тя не трябва да е по-рано от месец юли. На конгреса районите на битолския революционен район са преразделени на географски принцип като от 9 стават 12. След въстанието е въстановена старите граници.
| |||