Константин Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м Граматически и транслитерационни грешки |
||
Ред 24:
== Втори брак и отказ от престола ==
След 19 години раздяла бракът на Константин и Юлиана официално е анулиран на [[20 март]] [[1820]] г. Два месеца по-късно, на [[27 май]] [[1820]] г., Константин сключва морганатичен брак с полската графиня [[Йоана Грудзинска|Йоана Груджинска]]. Законите на руското престолонаследие обаче не толерират брак между наследници на руския престол с лица от по-нисък аристократичен статус и изключват децата, родени от такива бракове, от линията на онаследяване на руския престол. Това обаче не лишава Константин от правото да наследи брат си на престола. През 1823 г. великият княз Константин официално се отказва от правата си върху руския престол поради липса на какъвто и да е политически опит и желание да се нагърбва с тежката задача да управлява Руската империя. На [[28 август]] [[1823]] г. този доброволен отказ е оформен официално и като императорски манифест на [[Александър I (Русия)|Александър I]], който трябвало да бъде обявен след смъртта на императора. По силата на това решение наследник на престола става по-малкият брат на Александър и Константин – [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]].
Император [[Александър I (Русия)|Александър I]] умира на [[1 декември]] [[1825]] г. в [[Таганрог]]. След смъртта му скритият дотогава манифест от 1823 г. излиза наяве. Въпреки това болшинството от Държавния съвет и самият [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] смятат за невъзможно да изпълнят манифеста, страхувайки се, че по този начин ще създадат опасен юридически прецедент, какъвто виждат в изпълнението на посмъртното, необсъдено и неоповестено приживе желание на един покоен император. Така те се заклеват във вярност на новия император Константин I Павлович, след което клетва пололага и армията, а монетният двор отсича монета с образа на Константин – т. нар. [[константиновска рубла]]. Константин Павлович, който по това време се намира във [[Варшава]], настоява за изпълнението на манифеста и повторно се отрича от престола. Така на [[25 декември]] [[1825]] г. [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] официално се провъзгласява за император на [[Русия]]. Официалото мнение е, че Константин Павлович никога не заемал руския престол, а денят на възкачването на [[Николай I (Русия)|Николай I]] е обявен за последен ден от управлението на император [[Александър I (Русия)|Александър I]]).
Ред 41:
* Константин Иванович Константинов.
Двамата
{{СОРТКАТ:Павлович, Константин}}
[[Категория:Руска аристокрация]]
| |||