Шафран: Разлика между версии

| colspan="2" | [*] – Добивите са в тегло на цветовете, а не тегло на получения сух шафран. Около 150 цвята дават 1 [[грам|г]] сух шафран. За производството 12 г сух шафран (72 г пресен) е необходим 1 [[килограм|кг]] цветове. Прясно набраните цветове тежат средно 0,03 г, а сухите цветове – 0,007  г.

В късния [[Елинизъм|елинистичен]] Египет [[Клеопатра VII|Клеопатра]] е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие при любене.<ref name="Willard_55">Willard 2001, стр. 55.</ref> Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания.<ref name="Willard_34-35">Willard 2001, стр. 34&nbsp;– 35.</ref> Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в [[левант]]ински градове като [[Сидон]] и [[Тир (град)|Тир]].<ref name="Willard_59">Willard 2001, стр. 59.</ref> Римският учен [[Авъл Корнилий Целс]] предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста.<ref>Celsus, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Celsus/home.html de Medicina], ca. 30 AD, transl. Loeb Classical Library Edition, 1935 [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Celsus/home.html]</ref> Римляните толкова обичали шафрана, че римските колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна [[Галия]], където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във [[Франция]] едва през [[8 век]] с [[маври]]те или с папството в [[Авиньон]] през [[14 век]].<ref name="Willard_63">Willard 2001, стр. 63.</ref>