Алтернативен синод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 15x кавички, 2x тире (ползвайки Advisor)
Ред 4:
 
== Предистория ==
На 7 март 1971 г. умира патриарх [[Кирил Български]]. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит [[Максим (български патриарх)|Максим]], който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 г. Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (чийто 4-годишен мандат е изтекъл 16 години по-рано). На 8 март 1971 г. [[Политбюро на ЦК на БКП]] взима решение "А"„А“ № 145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора. На 4 юли 1971 г. Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа.
 
== Развитие на разкола ==
Ред 10:
{{цитат|Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на [[Свети Синод на Българската православна църква|Св. Синод]], който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх|[[Йоаникий Сливенски]]}}
 
{{цитат|Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе [[Филип Димитров]] - – убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата и в България.|Йосиф Босаков, митрополит на епархията на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия, в интервю за в. „Монитор“ от 14 декември 2000 г.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/21/razkol/2000_razkol.htm#митрЙосиф Разколът в българската преса]</ref>}}
 
Интересното в случая е, че върху публикувания на сайта www.pravoslavieto.com акт за избор на Максим за патриарх, стои подписът на самия главен разколник Пимен Неврокопски<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc_sign_pimen.jpg Акт за избор на патриарх Максим, подписан от митрополит Пимен (под номер 5)]</ref>.
 
На 25 май същата година Дирекцията по вероизповеданията на МС издава акт № 92, с който официално обявява за незаконен дотогава действащия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ. След излизането на този акт, за наместник-председател на "алтернативния„алтернативния Синод"Синод“ е определен митрополит Пимен, като по този начин духовниците сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако„Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него"него“.
 
На 1 юни по заповед на военния министър [[Александър Сталийски (министър на отбраната)|Александър Сталийски]] отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд, Трето гражданско отделение отхвърля жалбата. На 11 юни [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за неконституционен действащия Закон за вероизповеданията.
 
През 1996 година "алтернативният„алтернативният синод"синод“ свиква ''църковно-народен събор'', който избира дядо Пимен за [[патриарх]], а Крупнишкия епископ [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] – за софийски митрополит, като се нарушава Уставът на БПЦ, според който българският патриарх е и софийски митрополит. Президентът [[Петър Стоянов]] полага клетвата си при встъпване в длъжност именно пред "патриарх"„патриарх“ Пимен.
 
На 30 септември и 1 октомври 1998 година в храм "Св„Св. Александър Невски"Невски“ е проведен [[Всеправославен събор (1998)|разширен, надюрисдикционен всеправославен събор]] с участието на предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх"„патриарх“ Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата ''бивш Неврокопски митрополит'')<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc4.jpg Ръкопис, без дата, на заявлението, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква]</ref>.
 
През април 1999 година след няколкомесечно боледуване на 93-годишна възраст умира дядо Пимен. Разколниците избират "митрополит"„митрополит“ [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] за наместник-председател на "алтернативния„алтернативния синод"синод“.
 
В първия ден на 39-то народно събрание народният представител от НДСВ [[Борислав Цеков]] внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21 юли 2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия главен прокурор [[Никола Филчев]], е проведена полицейска акция "Расо"„Расо“, която връща на Св. Синод храмовете, отнети от "алтернативния„алтернативния синод"синод“. Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното„неправомерното им изгонване от храмовете"храмовете“<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Още по темата за разкола в БПЦ]</ref>.
 
От началото на 2005 година "алтернативният„алтернативният синод"синод“ се води официално от 90-годишния епископ Борис Пловдивски. След смъртта му на 22 март 2006 г. начело на Синода е отново Инокентий.
 
== Край на разкола ==
През май 2010 година епископ Йоан (Ранков) съобщи чрез масмедиите, че алтернативния синод е изпратил писмо до архиереите на Святи Синод на БПЦ, в което се обявява за помирение и единство с каноничната Църква. Решението е било подкрепено от Инокентий, от епископ Йоан и от о. Николай Николов. Против са били [[Гервасий Патъров|Гервасий (Патъров)]] и [[Камен Бараков]]. Йоан е заявил още, че ще следва тази посока, като се разграничава от действията на Гервасий и Камен Бараков, които все още не искат да се помирят с каноничната Църква<ref>https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/id,11463/view,article/</ref>.
 
На 26 ноември 2012 г. главата на "алтернативния„алтернативния синод"синод“ "митрополит"„митрополит“ Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ като [[епископ]] Крупнишки<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/bg/news/view/89664/mitropolitite_se_sybraha_na_zasedanie_inokentij_se_pokaja | заглавие = Митрополитите се събраха на заседание, Инокентий се покая | достъп_дата = 29 ноември 2012 | фамилно_име = Димитрова | първо_име = Елиана | дата = 26 ноември 2012 | труд = | издател = Българска национална телевизия | език = bg| цитат = }}</ref>. В началото на декември митрополит [[Кирил Варненски и Великопреславски]] каза, че 15 свещеници от Софийска епархия са заявили, че искат да се върнат към БПЦ, има желаещи и от другите епрахии, но техните писма ще бъдат разгледани от съответните епархийски съвети, а не от Св. Синод<ref>https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,16275/view,article/</ref>. Св. Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разглежда покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „софийски митрополит и наместник-председател на Св. Синод“ и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 година, решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ<ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=94074 www.bg-patriarshia.bg]</ref>.
 
== Епископат ==
Ред 65:
* [[Климент Крупнишки|Климент (Буренков)]], крупнишки епископ, управлващ Западноевропейската епархия (8 септември 2000 – ?)
* [[Кирил Константийски|Кирил]], константийски епископ (28 декември 2000 – ?)
* [[Висарион Агатополски|Висарион (Добрев)]], агатополски епископ (28 февруари 2010 – 15 септември 2013), минал в [[Милански синод|Миланския синод]]
 
== Източници ==