Еминска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ карта
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
Ред 20:
Еминска планина се издига в най-източната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 60 км и ширина 15 – 18 км. На запад долината на [[Голяма река (приток на Луда Камчия)|Голяма река]] (десен приток на [[Луда Камчия]]) я отделя от [[Карнобатска планина]], а на изток и югоизток със стръмни склонове се спуска към [[Черно море]], като завършва с нос [[Емине]]. На север долината на река [[Двойница]] я отделя от [[Камчийска планина]], а след това чрез три ниски седловини: източно от село [[Булаир (Област Варна)|Булаир]], при горско стопонство „Гермето“ и при село [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]] се свързва със същата планина. На юг долината на [[Хаджийска река]] и ниска седловина (211 м н.в.) я отделя и същевременно свързва с [[Айтоска планина]].<ref name="грб"/>
 
Планината е ниска с широко и плоско било, което постепенно се понижава на изток до 400 – 500 м. Най-високата точка връх '''Мандрабаир''' (620,7 м) се намира в най-западната и&#768;ѝ част, южно от село [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]]. Други по-високи върхове са: Гьозтепе (520 м, източно от [[Дюлински проход|Дюлинския проход]]) и Свети Илия (386 м, в най-източната част).<ref name="грб"/>
 
Планината е оформена върху Еминската антиклинала. Изградена е от горнокредни мергели, варовици и пясъчници (емински флиш). Северните и&#768;ѝ слонове са полегати и разчленени от дълбоко всечени долини на десните притоци на река [[Двойница]]. Южният склон е разседен и се спуска стръмно към долината на [[Хаджийска река]]. От планината водят началото си реките: [[Балабандере]] (десен приток на [[Луда Камчия]]), [[Елешница (приток на Камчия)|Елешница]] (десен приток на [[Камчия]]), [[Двойница]] (влива се в [[Черно море]]) и [[Хаджийска река]] (влива се в [[Черно море]]) с левия си приток [[Бяла река (приток на Хаджийска река)|Бяла река]]. Почвите са предимно излужени канелени горски. Билото на планината е заето от пасища и обработваеми земи.<ref name="грб"/>
 
Поради ниската си надморска височина в планината има доста населени места. На запад са селата [[Дъскотна]], [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]], [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]], [[Добра поляна]], [[Средна махала]], [[Топчийско]], [[Преображенци]], [[Разбойна (Област Бургас)|Разбойна]], [[Рожден]], [[Мрежичко (област Бургас)|Мрежичко]], [[Припек (Област Бургас)|Припек]], [[Подгорец]], [[Рудина (Област Бургас)|Рудина]], [[Сини рид]] и [[Просеник (Област Бургас)|Просеник]]. В средната част са селата [[Горица (Област Бургас)|Горица]], [[Гюльовца]], [[Козичино]], [[Паницово]], [[Козница (Област Бургас)|Козница]] и [[Раковсково]], а в източната – селата [[Приселци (Област Бургас)|Приселци]], [[Кошарица]], [[Баня (Област Бургас)|Баня]] и [[Емона]] и градовете [[Обзор]] и [[Свети Влас]].<ref name="грб"/>
 
В най-западната част на планината е изградена хижа „Топчийско“, а централната и&#768;ѝ част се намират скалните феномени „Добровански гъби“. В източната част са създадени защитените местности „Ортото“, „[[Смриките]]“, „[[Иракли]]“ и „Нос Емине“. Южно от град [[Обзор]] е летовище „Иракли“, а източно от [[Свети Влас]] – ваканционното селище „[[Елените]]“. Най-северните части от курортния комплекс „[[Слънчев бряг]]“ попадат в южното подножие на планината.<ref name="грб"/>
 
Еминска планина се пресича от два пътя от Държаваната пътна мрежа:
* В източната и&#768;ѝ част, през [[Приморски проход|Приморския проход]] (450 м), от [[Обзор]] до [[Слънчев бряг]], на протежение от 31,8 км преминава участък от първокласен път № 9 ГКПП „Дуранкулак“ – [[Варна]] – [[Бургас]] – ГКПП „Малко Търново“;
* В средната и&#768;ѝ част, през [[Дюлински проход|Дюлинския проход]] (440 м), между селата [[Дюлино]] и [[Гюльовца]], на протежение от 22,3 км – участък от третокласен път № 906 [[Рудник (Област Варна)|Рудник]] – [[Каблешково]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[Списък на планините в България]]