Етрополска планина: Разлика между версии

Етрополска планина се издига в най-източната част на [[Стара планина|Западна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад [[Ботевградски проход|Ботевградския проход]] (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината [[Мургаш]], а на изток [[Златишки проход|Златишкия проход]] (1385 м) – от [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенската планина]] на [[Стара планина|Средна Стара планина]]. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината [[Било (планина)|Било]]. На юг се спуска стръмно към [[Камарска котловина|Камарската]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]], а чрез планинския праг [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] се свързва с [[Ихтиманска Средна гора]].

 

 

Западната част се пресича от малко използван път от [[Етрополе]] за село [[Стъргел]] през Етрополския проход<ref>много често проходът се бърка със [[Златишки проход|Златишкия проход]], който отделя планината от [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенската планина]]</ref> (1401 м).

| [[Челопечка Баба]] || 1722

|-

|-

|}

 

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „[[Елаците]]“ и наличието на залежи от желязна руда.

 

== Почви ==

Почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[Сиви горски почви|сиви горски]] и [[Ливадни почви|планинско-ливадни]].

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с [[Бук|букови гори]], а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от [[бук]]ово-[[габър]]ови гори.

 

== Населени места ==

По южното подножие на планината са разположени селата [[Буново (Софийска област)|Буново]], [[Мирково]], [[Стъргел]], [[Църквище]] и [[Челопеч]], а по северното – град [[Етрополе]] и село [[Бойковец]].

По най-източната част на планината, през [[Златишки проход|Златишкия проход]], на протежение от 25 км преминава участък от второкласен [[Републикански път II-37]] [[Ябланица]] – [[Панагюрище]] – [[Пазарджик]] – [[Пещера (град)|Пещера]] – [[Доспат]] – [[Барутин]].

 

* [[Списък на планините в България]]