Константин V Копроним: Разлика между версии

| име = Константин V

| описание = византийски император

| описание на изображението = Монетно изображение на Константин V

| управление = [[741]] – [[775]]

Константин V несъмнено е един от най-способните пълководци и администратори, управлявали Византийската империя. Независимо от успехите му, той е сред най-ненавижданите владетели във византийската история поради опита му да наложи чрез насилие [[иконоборство]]то като официална религиозна [[доктрина]] в империята. Физически и психически нездрав, склонен към жестоки и безмилостни наказания, Константин Копроним остава крайно непопулярен сред масата от населението и духовенството в столицата. Подкрепата за него идвала главно от страна на малоазийските военни, сред които преобладавали иконоборските убеждения.

 

Скоро след възкачването си на престола Константин V е изправен пред гражданска война (741 – 743 г.), избухнала поради недоволството срещу иконоборската политика на императора. Докато Константин V се отправя на кампания срещу [[араби]]те в [[Мала Азия]] през 741/2 г., [[стратег]]ът [[Артавазд]] се обявява за император в [[Тракия]] и тема [[Опсикион]], с подкрепата на арменски отряди, при което Константин е принуден спешно да се върне обратно за да събере войски в [[Анатолия]]. Артавазд е приветстван от народа в [[Константинопол]], където официално бива коронясан за император. Той възстановява иконопочитанието, с което печели одобрение сред голяма част от населението. Повечето от азиатските армии обаче са на страната на Константин и към средата на 743 г. той надделява над узурпатора, който по-късно същата година е детрониран и ослепен. Потушаването на бунта към края на 743 г. е последвано от засилен терор и масови екзекуции.

 

Както и своя баща, Константин V е привърженик на [[иконоборство]]то и строго преследва иконопочитателите, публично унижава и избива монаси, унищожава християнски реликви и манастири. За ужас на духовниците и народа, той се оказва дори по-фанатичен иконоборец от Лъв III. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище „Копроним“ (от ''kopros'' „[[фекалии]]“, и ''onoma'' „име“; букв. ''„Лайнозвани“'') измислено от религиозните му противници.

 

През 754 г. Константин V свиква църковен събор в Йерея до [[Константинопол]], на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите. Наредено е пълното им унищожаване. Тази политика е провеждана изключително сурово и е придружена с големи жестокости. ''„Много от монасите погуби чрез побой с камшик, други с меч, а на безброй много извади очите“'' – пише [[Теофан Изповедник]] – ''„На някои намазваше брадите с мехлем от восък и масло и го запалваше, като изгаряше по този начин лицата и главите им“''.

 

Неуморим и талантлив военачалник, Константин V води няколко офанзивни кампании срещу отслабения от вътрешни борби [[Арабски халифат]], завладява северна [[Сирия]] през 746 г., а на следващата година арабският флот е разгромен от византийския при остров [[Кипър]], който по-късно е отново присъединен към империята. През 752 г. императорът предвожда нова успешна кампания срещу арабите в [[Малатия]], достига до горен [[Ефрат]] и преселва плененото християнско население на Балканите. Пред 770 г. арабите нахлули в Мала Азия още веднъж са разбити, но след това те опустошават Кипър.

 

Ангажиран главно с конфликтите на Балканите и Мала Азия, Константин V оставя на заден план защитата на владенията в Италия, където през 751 г. [[Равена]] е загубена от [[лангобарди|ломбардите]]. Към края на управлението му ломбардите завладяват град [[Рим]], който никога повече не е върнат под властта на империята.

 

Между [[756]] и [[775]] г. Константин V организира общо девет похода срещу [[Дунавска България]] с цел унищожаването ѝ.

 

Последният си девети поход Константин V Копроним организира през 775 г., след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора.

 

От първата си съпруга [[Ирина Хазарска]] (Чичак) († ок. 750) Константин V има един син:

* [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV]], който го наследява като император.

* [[Антуса Омонийска]] (* 757, † 809)

 

* [[Иконоборство]]

* [[Българо-византийски войни]]