Иван Тургенев: Разлика между версии

| описание = руски писател

| име-рождено = Ива́н Серге́евич Турге́нев

| роден-място = [[Орел (град)|Орел]], [[Руска империя]]<ref>{{икона|en}} Richard H. Freeborn, [https://www.britannica.com/biography/Ivan-Sergeyevich-Turgenev Ivan Turgenev], ''Encyclopædia Britannica]''.</ref>

| период = 1834–1883

| жанрове = разказ, повест, роман, елегия, драма

| направление = [[Литературен реализъм|реализъм]]

| дебют = „Вечер“ (1838)

| известни творби = „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „[[В навечерието]]“, „Бащи и деца“

'''Иван Сергеевич Тургенев''' ({{lang|ru|Ива́н Серге́евич Турге́нев}}, [[1818]] – [[1883]]) е [[Русия|руски]] [[писател]]. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на [[XIX век]] {{sfn|Лотман Л. М.|1982|с=120}}. [[Член-кореспондент]] на [[Петербургска академия на науките|императорската Академия на науките]] в раздела за руски език и словесност (1860), [[почетен доктор]] на [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] (1879), почетен член на [[Московския университет]] (1880)<ref>{{икона|ru}} [http://letopis.msu.ru/peoples/1985 Кратка биография на Иван Тургенев], Летопись Московского университета].</ref>.

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин"„Рудин“, „Дворянско гнездо"гнездо“, „В навечерието"навечерието“ и „Бащи и деца"деца“.

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник"„Съвременник“ на [[Некрасов]], в което са господствали естетическите идеи на [[Висарион Белински]]. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850  – 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец"„постепенец“, винаги е служило на прогреса  – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.

Тургеневи живеят типичен за дворяните живот  – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки  – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя  – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев  – дете умно и чувствително, вижда „дивия произвол"произвол“ на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае: „Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа  – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, сети се."“ Може да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму"„Муму“, където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя  – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.

Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той е нарисувал в повестта „Първа любов"любов“. Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ  – говори писателят,  – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено..."“ „Първа любов" любов“ – това е преживяното."“ „В „Първа любов"любов“ аз изобразих своя баща... Баща ми беше красавец... Той беше много хубав  – надарен с истинска руска красота..."“ На въпроса на Н. А. Островска, кой е прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга"слуга“, т.е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство  – първата любов на младото сърце. За нас в случая е интересен образът на бащата  – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев: красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад  – едва 41-годишен.

Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през [[1837]] г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия  – [[Александър Херцен]], Огарьов, Белински, Станкевич, [[Лермонтов]], Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник"„Современник“ на [[Некрасов]]. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на 'руската литература"литература“: „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа..."“ Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.

Не важен момент, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход [[Полин Виардо|Полин Виардо-Гарсиа]]. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищават не един и двама поети и композитори. Може да се споменат Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе: „Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша"чаша“. А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар"бръснар“. Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант. Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев: „Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен"забавен“. А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно, като че ли сама на себе си, казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!"“ И нищо чудно в това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска [[Петербург]] – напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в [[Русия]]. Това не значи, че той забравя родината си  – напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми. Трябва да се подчертае и друго  – от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга  – възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като [[Виктор Юго]], [[Жорж Санд]], [[Мопасан]] и др. В същото време той се е познавал не само с Белински и [[Некрасов]], но и с Херцен, Гончаров, [[Достоевски]] и [[Лев Толстой]]. Срещал се е с [[Василий Жуковски|Жуковски]], [[Гогол]], [[Михаил Лермонтов]] и Колцов  – т.е. с най-големите творци от предишната епоха. Затова едва ли има друг руски писател, който в своя живот толкова да е видял, толкова да се е срещал, с цвета на руската и западноевропейската творческа интелигенция, както Тургенев. Жалко, че не е написал своите мемоари  – те щяха да бъдат изключително богати и безкрайно интересни.

Тургенев оставя изключително богато литературно наследство. Цели четири десетилетия той е една от централните фигури на руската литература. Започва като поет и драматург, за да се издигне до най-високите постижения на руската белетристика в областта на разказа, повестта и романа. Особено голяма слава му донасят разказите, обединени под общото заглавие „Записки на ловеца"ловеца“, както и неговите повести „Ася"„Ася“, „Пролетни води"води“, „Първа любов"любов“ и най-вече романите му „Рудин"„Рудин“, „Дворянско гнездо"гнездо“, „[[„ВВ навечерието"]]“, [[„Бащи и деца"]]деца“, „Дим"„Дим“ и „Целина"„Целина“.

Разбира се, че не са без значение и лирическите, лиро-епическите и драматическите произведения на писателя. От тях се открояват поемата „Параша"„Параша“ от 1843 г., за която Белински се изказва ласкаво; поемата „Помешчик"„Помешчик“, печатана в „Петербургски сборник"сборник“, издаван от Некрасов през 1846 г. Те са написани очерково в стила на „натуралната школа"школа“, към която през този период е принадлежал и Тургенев. От драмите му, които се считат за сполучливи и чрез които създава една интелектуална традиция в руската драматургия, предхождаща тази на Чехов, могат да се посочат „Закуска у предводителя"предводителя“, поставена на сцената през 1849, а печатана през 1855 г., „Ерген"„Ерген“ от 1849, „Месец на село"село“ от 1850 и „Храненик"„Храненик“ от 1848 г. Това са реалистични пиеси, в които се налагат живият диалог и тънкият и психологически рисунък. Авторът излиза от някои всекидневни и обикновени човешки преживявания и конфликти, които изобразява върху един битов фон. В този смисъл той предхожда Чеховата драма.

* „Белински и неговото писмо  – това е цялата ми религия.“  – Тургенев

* „Голяма точност, никаква разтегнатост, всичко е майсторски кондензирано. Всеки малък разказ Тургенев би могъл да разгърне в роман.“  – [[Ромен Ролан]] по повод на „Записки на ловеца“

* „Полага началото на цяла една литература, чийто обект става народът и неговите нужди.“  – [[Салтиков-Шчедрин]]

* "Кой„Кой може да чете без чувство за възмущение и срам... шедьовъра на И. Тургенев „Записки на ловеца?“  – [[Херцен]]