Лисец (Западна България): Разлика между версии

Планината е разположена между [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] на изток и [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]] на запад. На север проломната долина на река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] я отделя от [[Чудинска планина]], а на юг чрез седловината [[Вратца (проход)|Вратца]] (940 м) се свързва с [[Осоговска планина]]. Има куполообразна форма с диаметър около 13 – 14 км. В сретата ѝѝ се издига най-високата ѝѝ точка връх [[Връшник]] (Лисец, 1500,2 м). Източните ѝѝ склонове обърнати към [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловинана]] са полегати, а тези на запад към [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]] и на север към долината на река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] – стръмни.

Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е преходноконтинентален, със засилено планинско влияние. Почти цялата планина, с юзключение на южните ѝѝ части се отводнява от къси рекички и дерета, десни притоци на [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]]. Почвите са канелени горски. Покрита е със смесени букови и горунови гори. Слабо развит дърводобив и животновъдство.

Във вътрешността ѝѝ и по склоновете ѝѝ са разположени 11 села: [[Блатец (Област Кюстендил)|Блатец]], [[Вратца]], [[Горна Брестница]], [[Дождевица]], [[Долно село]], [[Леска (Област Кюстендил)|Леска]], [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]], [[Лозно]], [[Мазарачево]], [[Радловци]] и [[Ръсово]].

По цялото ѝѝ североизточно, северно и северозападно подножие, по долината на река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], между гарите Соволяно и Долно село преминава участък от трасето на жп линията [[Радомир]] – [[Кюстендил]] – [[Гюешево]].

== Вижте ощесъщо ==