Гриша Островски: Разлика между версии

Гриша Исер Островски /25.05.1918 г. - 30.04.2007 г./ е роден в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ "Кр.Сарафов" през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище "Щукин" при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на "Стари другари" от Малюгин през 1949 г. в Народен Театър. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ "Иван Вазов", Младежкия театър (1979-1984), Държавен Сатиричен театър (1957-1975), Театър на Българската Армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ – Варна (1975-1979) и НДТ "Сълза и смях". Бил е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност – "Почетния Жак" на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала "Театър без граници" в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които народен артист, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма “Отклонение” (1969, Варна). Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г. Театралните му постановки са „Балът на манекените” - Бр. Ясенски, „12 те стола” по Илф и Петров, „Франк Пети” от Дюренмат, „Бидерман и подпалвачите” от М. Фриш, „Много шум за нищо” и „Двамата веронци” от У. Шекспир, „Опера за три гроша” от Брехт, „Еквус” от П. Шафър, „Възкресението” по Л. Н. Толстой, „Щастливи дни” от С. Бекет, „Любов” – М. Шийзгъл, „Изневяра” от Х. Пинтър, „Хоровод” от Артур Шницлер, „Снаха” по Г. Караславов, „Сняг” и „Когато розите танцуват” от В. Петров, „Импровизация” от В. Петров и Р. Ралин, „Опит за летене” от Й. Радичков, „Майстор Солнес” от Ибсен, „Последната нощ на Сорат” от Ст. Цанев. Режисьор е и на мюзикълите – „Уестсайдска история” от А. Лорънс и Л. Бърнстейн, „Моята прекрасна лейди” от Ф. Лоу и Дж. Лърнър, „Човекът от Ла Манча” от Д. Уосерман, Дж. Дарион и М. Лий, „Фантазьорите” от Т. Джонс, Х Шмит. Режисьор е на филмите Отклонение (1967); Мъже в командировка, (1969); Петимата от “Моби Дик” (1970); Герловска история, 1971; Нона (1973) Като белязани атоми (1979) и др.