Рене Декарт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
Ред 64:
В Амстердам има връзка с Хелена Янс ван дер Стром, прислужница, от която има дъщеря – Франсин Декарт, родена през 1635 година в Девентер, докато Декарт преподава в [[Утрехтски университет|Утрехтския университет]]. Франсин умира през 1640 година от [[скарлатина]].
 
Въпреки честите си местения, Декарт пише основните си трудове, с които предизвиква обрат в математиката и философията, именно по време на своя двадесетгодишен престой в Нидерландия. През 1633 година [[Галилео Галилей]] е осъден от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и Декарт се отказва от намерението си да публикува своя „Трактат за света“, върху който е работил през предходните четири години. Все пак през 1637 година той издава част от този текст като три отделни есета – „Метеори“ (''„Les Météores“''), „Диоптрика“ (''„La Dioptrique“'') и „Геометрия“ (''„La Géométrie“''), заедно с общо въведение – неговото известно „[[Разсъждение за метода]]“ (''„Discours de la Métode“''). В него той излага четири правила за [[Мислене|мисленетомислене]]то, които трябва да осигурят, че познанието лежи на здрава основа.
[[Файл:René Descartes i samtal med Sveriges drottning, Kristina.jpg|мини|Рене Декарт (вдясно) с шведската кралица Кристина (в средата)]]
През 1641 година Декарт публикува основния си труд в областта на [[метафизика]]та „Размишления за първата философия“ (''„Meditationes de Prima Philosophia“)'', написан на [[Латински език|латински]] и предназначен за академичната аудитория. Последван е през 1644 година от „Принципи на философията“ (''„Principia Philosophiæ“''), своеобразен синтез на „Размишления за първата философия“ и „Разсъждение за метода“.
Ред 70:
През 1643 година картезианската философия е осъдена от Утрехтския университет и Декарт започва своята продължителна кореспонденция с принцеса [[Елизабет Пфалцка]], посветена главно на етични и психологически въпроси. Във връзка с тази кореспонденция, през 1649 година той публикува „Страстите на душата“ (''„Les Passions de l'âme“''), която посвещава на принцесата.
 
През 1647 година френският крал му отпуска пенсия. През същата година е публикуван френски превод на „Принципи на философията“, подготвен от [[абат]] Клод Пико. В предговора към това издание, посветено също на принцеса Елизабет Пфалцка, Декарт възхвалява философията като средство за постигане на [[Мъдрост|мъдросттамъдрост]]та. Той описва четири обикновени начина за постигане на мъдростта, а накрая заявява, че има и пети, по-добър и по-сигурен: „''да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем''“.<ref>Писмо на Автора до Преводача на „Начала на философията“, с.462</ref>
 
=== Последни години (1649 – 1650) ===
Ред 117:
 
=== Метафизика ===
Метафизиката на Декарт е [[Дуализъм (философия)|дуалистична]]. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция). Бог се явява своеобразно свързващо звено между тях, като внася движението в природата и обезпечава всички нейни закони. Именно той се оказва един от създателите на [[Класическата механика|класическата механика]] за първи път отъждествявайки природата с протяжността. Чрез него е създадена представата за природата като за гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател (Бог).
 
Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята – делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната – протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са [[въображение]], [[Чувство|чувства]] и [[Желание|желания]]. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.
Ред 165:
Сред най-трайните постижения на Рене Декарт е разработването на [[аналитична геометрия|аналитичната геометрия]], която използва [[Алгебра|алгебрични]] средства за описване и анализиране на [[Геометрия|геометрични]] обекти. Неговото име носи широко използваната [[декартова координатна система]]. Приносите на Декарт в тази област стават основа за последвалата поява на [[математически анализ|математическия анализ]], началото на който е поставено от [[Исак Нютон]] и [[Готфрид Лайбниц]] с техните решения на задачата за намиране на [[допирателна]].{{hrf|Gullberg|1997|}}
 
Със своите математически трудове Декарт допринася и за формирането на някои от съвременните конвенции за математическа нотация. Така той въвежда конвенцията за обозначаване на неизвестните в уравненията с ''x'', ''y'' и ''z'', а на известните параметри – с ''a'', ''b'' и ''c'', както и за означаването на [[Степенуване (математика)|степенуванестепенуването]]то чрез поставяне на степенния показател в горен индекс.{{hrf|Sorelli|2000|19}} Широко практическо приложение има и [[теорема на Декарт|теоремата на Декарт]], даваща възможност за определяне на броя на положителните и отрицателни корени на произволен [[полином]].
 
В областта на [[механика]]та Декарт описва ранна форма на [[закон за запазване на момента на импулса|закона за запазване на момента на импулса]], но основните му приноси в естествените науки са в [[оптика]]та. Малко по-късно от [[Вилеброрд Снелиус]], но независимо от него, той открива принципа на [[пречупване]]то ([[закон на Снелиус]]) и е първият автор, който публикува този закон (в ''Диоптриката''<ref>''La Dioptrique'', second dicours; </ref>). Използвайки закона за пречупването и геометрични построения, Декарт демонстрира по-нататък, че ъгловият радиус на [[дъга]]та е 42 градуса.
Ред 175:
{{цитат|''Аз не мога да простя на Декарт. В цялата негова философия Декарт прави всичко възможно, за да се освободи от Бог. Но Декарт не може да избегне това, да накара Бог да задвижи света с щракване на своите господарски пръсти. След това той вече няма нужда от Бог.''<ref>Паскал Б., ''Мисли'' София, Наука и изкуство, 1978, част 2, $77</ref>|}}
 
Още в 1642 г. Воеций (Voetius), ректорът на протестантския университет в Утрехт, постановява там забрана върху преподаването и обсъждане на картезиански идеи. С аргумента, че физиката на Декарт е несъвместима с доктрината за [[Евхаристия|евхаристиятаевхаристия]]та, през 1663 г. папската власт включва писаното от Декарт в Указателя на забранените (за католиците) книги.<ref>вж. J. Martinez de Bujanda, ''Index Librorum Prohibitorum, 1600 – 1966'', Geneva, 2002</ref>
 
== Произведения ==
Ред 401:
}}
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[3587 Декарт]], астероид, наречен на Рене Декарт