Разлика между версии на „Гложене (област Враца)“

 
== География ==
Землището на селото се намира в северозападна България и представлява част от житницата на страната, известна с името „Златия” на надморската височина 58 м. Разположено е на левият бряг на р. Огоста, като с малки изключение  теренът е равнинен. Отстои на около 13 км. от общинския център Козлодуй, на 67 км. от областния център Враца, и на 180 км. от столицата София. Съседни села са Хърлец, Бутан, Софрониево и гр. Мизия. Приема се, че името Гложене е свързано с широкоразпространеният храст глог.
Разстояние: до столицата 180 km.; до окръжният център Враца 67 км.; до общинският център Козлодуй 13 км. Надморско равнище: 50-99 m. Край селото протича река Огоста.
 
Отвъд реката се намира гр. [[Мизия (град)|Мизия]]. Други съседни населени места са: селата [[Хърлец]], [[Бутан (село)|Бутан]], [[Софрониево]] и общинският център гр. [[Козлодуй]].
 
== История ==
Според ст. н. с. Богдан Николов  (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста”) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI  до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от балкана и предбалкана, търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.
Името произлиза от растението [[глог]], тъй като преди е било често срещано в селото. С течение на времето е станало Гложене. С днешното си име селото се споменава в турски документ от 1673 г.
 
В същото време според Кратка Българска Енциклопедия (1964 г.), с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г., като през 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са  очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята се обозначавало от селяните  с прочутото название „Окопа”.
При избухването на [[Балканската война]] през 1912 година 3 души от Гложене са доброволци в [[Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837</ref>.
 
При избухване на Балканската война 1912 година 3 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение, а от документите, съхранявани в „Централен военен архив”, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на''':''' Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина - (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), - 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-та рота и нестроева рота на 5-та Одринска дружина. (К - 1448)  В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци не са истински, защото''':'''
През лятото на 1950 година в селото се провеждат и [[Селски бунтове от 1950 година|женски демонстрации]] срещу [[Колективизация в България|колективизацията]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 161}}</ref>
 
- между старите и известни гложенски фамилии (родове), упоменати в книгата на ст.н.с. Богдан Николов „От Искъра до Огоста”, няма такива с имената Каладжииски и Комшииски;
На 20 февруари [[1970]] г. селото е слято със съседното [[селище от градски тип]] [[Букьовци]], образувайки град Мизия. Гложене остава квартал на града до 1 януари [[1978]] г., когато е обособено отново като самостоятелно селище (Букьовци запазва името на града Мизия).
 
- при започване на Балканската война 1912 г. е обявена всеобща мобилизация, от която със сигурност се е отклонил т.н. Иван Комшииски, а вероятно и Иван Каладжииски. Пред заплахата от военен съд за дезертьорство, същите решават да се присъединят към Македоно-одринското опълчение, отправяйки се към южната граница на България;.
Селото е административен център на Община Гложене от Врачански окръг, съществувала от 28 септември 1949 до 20 февруари 1970 г. и от 20 януари до 26 декември 1978 г.<ref>Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 20 януари 1978 г.</ref>
 
- загиналият (убит) при сражение с турската войска със сигурност е доброволецът Иван Лазаров Ганов (с майка Петра и баща Лазар Ганов Кръстев), а завърналите се живи опълченци Иван и Тоню съобщават на родителите му мястото, където е загинал и погребан техният другар.  Като спомен за Иван Лазаров Ганов е негов  портрет в четническа униформа, който се е съхранявал в дома на брат му Станкол Лазаров Ганов.
 
В центъра на селото е изграден паметник на загиналите във войните за независимостта на България.
 
== Икономика ==
Икономиката на селото се определя от двете трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), едното от които в северната част на селото, а другото в неговата южна част. След тяхното обединяване дългогодишен председател е Стефан Георгиев Барчов. Основният поминък е свързан със земеделие и животновъдство. Отглеждани са пшеница, царевица и ечемик, както и техническите култури – слънчоглед и памук.
 
През 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.    .  
 
В землището на селото е функционирала маслобойна, която преработва слънчогледа в олио, както и две мелници, едната от които използва водите на р. Огоста, а другата използва мазут, като водната мелница е известна като  „Йончовата воденица”, а мазутната – „Голювата воденица”
 
По-късно е изграден цех за преработка на коноп, който гложенчани наричат „Конопената фабрика”, а още по-късно на територията между с. Букьовци (понастоящем гр. Мизия) и с. Гложене е построен „Хартиено-целулозен комбинат”, които по съвкупност създават работа и задържат част от жителите на  селото от миграция  
 
В по-ново време през 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.
 
== Просвета ==
За начало на училищното образование се смята 1872 г., когато за учебни занимания е използвана част от църквата, а по-късно през 1894 г. е  построено първото училище. От средата на 20 век в селото функционират две начални училища, разположени, съответно в неговата северна и южната част, носещи имената на „П. Р. Славейков” и ”Кирил и Методи”. Освен това функционира прогимназиално (основно) училище „Христо Ботев”, намиращо се в централната част на селото, в което се учи до седми клас. Основното училище има своя страница в Интернет.  
 
== Култура ==
Културата се формира най-вече от дейностите и мероприятията, организирани от читалище „Яким Деспотов”, с председател Виолета Маринова, включващо библиотека с читалня, репетиционни зали и киносалон. Към него през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век функционира театрална трупа, хоров и танцов състав, кино и др.
 
В читалището през зимата са провеждани празнични тържества и други забавни вечери, с участието на общинската духова музика, създадена под влиянието на самобитния музикант и композитор Дико Илиев. Без музиката не минава нито едно общоселско тържество и манифестация, не минава нито една сватба и увеселение.
 
През второто десетилетие на този век голяма популярност придобива ученическият духов оркестър при читалището, участващ в много тържества и конкурси, за което е носител на различни отличия.
 
== Спорт ==
Спортът като цяло се характеризира с наличието на футболен отбор, който през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век се състезава успешно в „А” окръжна група, като по-изявени футболисти аматьори са Деко Тодоров Кръстов, Борис Асанов Салтов (Бени) и други  В същото време и по различни празници в селото се провеждат конни надбягвания (Тодоров ден), както и състезания по лека атлетика и други спортове. През 60-те години на миналия век гложенчанинът Иван Николаев е армейски първенец в бягането на средни разстояния.
 
== Природа ==
Природата се характеризира от равнинния терен и зеленината по поречието на р. Огоста, с гората намираща в южната част на землището, наречена „Бранището”, както и с допълнително създадената тополова гора, находяща се  в ниската северна част на землището. Част от природните забележителности са били „Старите лозя”, разположени на невисок хълм в югоизточната част на землището, както и другата гора, намираща се в тази посока, наричана някога „Лъгът”.
 
== Климат ==
Климатът е умереноконтинентален, характерен с топлото, често и горещо лято, както и със снежната и студена зима. Река Огоста е създавала възможност за разхлада в летните горещини, като много от децата на селото именно тук са се научили да плуват.
 
== Вероизповедание ==
Преобладаващото вероизповедание в селото е християнското, за изявяването на което решаваща роля има действащата църква „Света Тройца”.
 
== Интернет ==
Селото има своя Интернет страница на адрес http://glozhene.com, а на неговото ОУ "Христо Ботев" е http://ou-glozhene.com.
 
<!--
== Кметство ==
== Забележителности == -->
През различни периоди от времето кметството е променяло своята териториална характеристика, като е било обединявано със с. Хърлец, след това е обединено със с. Букъовци, при което е създаден гр. Мизия. В сегашно време функционира като самостоятелно кметство, включено в състава на община Козлодуй. Дългогодишни кметове с принос в обогатяването и изграждането на неговата инфраструктура са Никола Семков, Петър Велков и др. Сегашен кмет на селото е Петко Иванов Петков, който полага усилия за поддръжка на инфраструктурата и доразвиване на традициите, създадени в миналото.
== Личности ==
 
; Починали в Гложене
== Личности, родени и живяли в Гложене ==
* {{флагче|България}} [[Димитър Димов (революционер)|Димитър Димов]] (Димитър Чембера, 1868 – 1931), революционер
В селото са родени, трудили и живяли изявени в различни области личности, между които''':'''
* {{флагче|България}} [[Яким Деспотов (партизанин)|Яким Деспотов]] (? – ?), партизанин
 
- проф. инж. Петко Влъчков - виден специалист и учен в областта на електротехниката, като за своите професионални и организаторски качества е  избиран за член на ръководството и председател на Научно-техническия съюз по електротехника. В обществен план е избиран за почетен председател на земляческият комитет на гложенчани, живущи в София (починал).
 
- Никола Маринов Капацънски - участник в Септемврийското въстание 1923 г., след разгрома на което пленените въстанници са натоварени на шлеп, който е потопен в р. Дунав около гр. Лом. По щастлива случайност той е пощаден поради непълнолетие, като се завръща в селото полужив. На едни от първите местни избори след 9 Септември 1944 г. е избран за кмет на Гложене (починал)..
 
- Захари Петров Александров – завършил Висшия финансово-стопански институт в гр. Свищов, като се отдава на научна дейност, насочвайки своите знания и опит в дейността на Научно изследователския институт по черна металургия гр. София, където успешно защитава научните степени за младши научен сътрудник, научен сътрудник и старши научен сътрудник (починал).
 
- Ценка Стоянова Иванова - Колева – известна от ранните години  със своето трудолюбие и старание, вследствие на което завършва основното и средното училище с отличен успех. Завършила е и Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Русе, като посвещава знанията и уменията си  в областта на инженерната практика, включително в Завода за резервни части гр. Оряхово.    
 
- Цветан Тодоров Станкулов – завършил Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна, като работи на различни позиции в Министерство на финансите и Министерство на туризма. Избиран е за заместник кмет на столичният район „Възраждане”. Автор и съавтор е на повече от 10 книги и над 50 публикации в специализираният печат, свързани с приложимостта на данъчното законодателство в стопанската и бюджетната сфера.
 
- Спас Василев – дългогодишен учител и директор на прогимназиалното училище „Христо Ботев” в периода на първата половина от двадесети век (починал). Неговият син Васил Спасов също е учителствал в селото.
 
.- Димитър Димов – Чембера (1868 – 1931 г.) – революционер.
 
- Яким Деспотов – участник в антифашистката борба, като партизанин, чието име носи читалището в с. Гложене (починал).
 
'''''След последното допълване и разширяване на страницата на селото в интернет (Април 2019 г.), същата остава отворена за отразяване на нови факти и обстоятелства, свързани с неговото минало и настояще.'''''
'''''<!--
== Забележителности == -->'''''
 
== Бележки ==
10

редакции