Сръбска колонизация във Вардарска Македония: Разлика между версии

== История ==

=== Законова рамка ===

Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени.<ref name="Палешутски 20"/> На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на краството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други.<ref name="Палешутски 22"/>

 

На 6 януари 1919 година в манифеста на регента [[Александър I Караджорджевич|Александър Караджорджевич]] към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Веднага след излизането на Преходните наредби колонизацията започва, а на 24 септември 1920 година излиза и Наредба за заселването на новите южни краища, с която като обект на колонизация се определят свободните държавни, общински и селски земи, които надвишават нуждите на селото, имотите на отметниците – тоест емигриралите и членовете на антидържавните въоръжени групировки.<ref name="Палешутски 22"/> Колонизатори са на първо място чифлигарите, а след това безземлените и малоимотните селяни, като предимство се дава на инвалидитге, вдовиците и сираците от войната, войниците и доброволците. Още по-привилегировани са четниците, участници в [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]], като с решение на правителството от 1921 година те получават по 20 хектара земя на човек.<ref name="Палешутски 23">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=23 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Преходните наредби предвиждат да се зават на заселническите семейства в селските райони най-малко по 5, а в градските най-малко по 2 хектара земя. На всеки оженил се член се дават още 4, а на неоженените от 16 до 21 година – още 3 хектара.<ref name="Палешутски 24">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=24 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>

 

 

=== Колонизация ===

{{основна|Решение за временна забрана на връщането на колонисти}}

 

* [[Сърбизация]]

* [[Сърбомани]]