Стидовска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ карта
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
Ред 20:
'''Стидовска планина''' е [[планина]], дял от [[Стара планина|Източна Стара планина]], в области [[Област Сливен|Сливен]] и [[Област Бургас|Бургас]], между долината на река [[Луда Камчия]] и [[Карнобатска котловина|Карнобатската котловина]] (Сунгурларското поле).<ref name="грб">{{грб|474}}</ref>
 
Стидовска планина се издига в южната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 8 – 9 км. На север долината на река [[Луда Камчия]] я отделя от [[Котленска планина|Котленска]] и [[Върбишка планина]]. На изток [[Карнобатски проход|Карнобатският проход]] (310 м) я отделя от [[Карнобатска планина]], а на запад Сливенският проход – от [[Сливенска планина]]. На юг полегатите и&#768;ѝ склонове постепенно затъват в [[Карнобатска котловина|Карнобатската котловина]] (Сунгурларското поле), като на югозапад чрез седловината Калинка се свързва с планината [[Гребенец]], която също е част от [[Стара планина|Източна Стара планина]].<ref name="грб"/>
 
През средата планината се разделя от [[Мокренски проход|Мокренския проход]] (452 м), като западната част е по-висока и тук се издига най-високият и&#768;ѝ връх '''Ушите''' (1010,4 м), а източната е ниска и силно разлята с надморска височина 400 – 500 м. Високото тревисто било на западната част се нарича Стидово и оттук идва и името на планината. По билото и&#768;ѝ преминава Главният вододел на България. От нея водят началото си река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]), десният и&#768;ѝ приток [[Мараш (река)|Мараш]] и множество малки десни притоци на [[Луда Камчия]].<ref name="грб"/>
 
Планината е изградена от еоценски пясъчници, мергели и глинесто-песъчливи лиски, податливи на ерозия. Почвите са предимно канелени горски. Склоновете и&#768;ѝ са полегати, обрасли отчасти с дъбови гори. На изток от [[Мокренски проход|Мокренския проход]], под връх Чуклата (511 м) се намира езеро с тектонски произход – [[Скаленско езеро|Скаленското езеро]].<ref name="грб"/>
 
Във вътрешността на планината са разположени селата [[Подвис (област Бургас)|Подвис]], [[Есен (село)|Есен]] и [[Скала (Област Бургас)|Скала]], по северната и&#768;ѝ периферия (по долината на [[Луда Камчия]]) – селата [[Бероново]], [[Дъбовица]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Ичера]], а по южната и периферия – град [[Сунгурларе]] и селата [[Прилеп (Област Бургас)|Прилеп]], [[Черница (село)|Черница]], [[Славянци]], [[Чубра]] и [[Мокрен]].<ref name="грб"/>
 
Част от най-западната, висока част на Стидовска планина попада в природния резерват „Сините камъни“.<ref name="грб"/>
 
По източната и западната граница на планината и през средата и&#768;ѝ преминават участъци от пет пътя от Държаваната пътна мрежа:
* През средата на планината, между селата [[Бероново]] и [[Мокрен]], на протежение от 19,7 км – участък от първокласен [[Републикански път I-7]], [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.
* През средата на планината, през [[Мокренски проход|Мокренския проход]], на протежение от 9,6 км – участък от второкласен [[Републикански път II-48]], [[Омуртаг]] – [[Котел]] – [[Мокрен]].
* По източната и&#768;ѝ граница, през [[Карнобатски проход|Карнобатският проход]], между селата [[Прилеп (Област Бургас)|Прилеп]] и [[Лозарево]], на протежение от 12,2 км – участък от второкласен [[Републикански път II-73]], [[Шумен]] – [[Смядово]] – [[Карнобат]].
* По западната и&#768;ѝ граница, по долината на [[Луда Камчия]] и през Сливенския проход, на протежение от 18,9 км – участък от третокласен [[Републикански път III-488]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] – [[Ичера]] – [[Сливен]].
* В източната и&#768;ѝ част, от [[Бероново]] до [[Сунгурларе]], на протежение от 11,8 км – участък от третокласен [[Републикански път III-705]], [[Бероново]] – [[Сунгурларе]] – [[Мъдрино]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[Списък на планините в България]]