Разлика между версии на „Стъргач“

34 байта изтрити ,  преди 2 години
м
унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
({{lang-el}} => {{lang|el}})
м (унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени)
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Планината се простира на юг от [[Пирин]], от която я отделя долината на река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]] (десен приток на [[Места]]). На запад се свързва с планината [[Славянка]], посредством седловината [[Пъдарчовица]] или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата – със северните разклонения на [[Боздаг]], известни като ''Шилка планина'' или ''Свети Тодор планина''. На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]], а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) – от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към [[Елеска котловина|Елес-Зърневската котловина]]. Дължината и&#768;ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината – 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km<sup>2</sup>., което е около 40% от общата и&#768;ѝ площ. От запад на изток в северната и&#768;ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.
 
=== Релеф, геоложки строеж ===
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата и&#768;ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.
 
Стъргач представлява [[хорст]] изграден от [[метаморфна скала|метаморфни скали]] – [[мрамор]]и, [[гнайс]]и, [[шиста|слюдени шисти]]. На малки площи се разкриват [[гранит]]и и се среща [[кварц|опушен кварц]].
 
=== Климат, води, почви, флора и фауна ===
Поради близостта на планината до [[Егейско море]], климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно [[канелени горски почви|излужени канелени горски]]. Само в най-високите и&#768;ѝ части се срещат [[кафяви горски почви|Кафяви горски]] и рендзини.
 
Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност – [[мъждрян]], [[люляк]], [[хвойна]], [[леска]], [[габър|келяв габър]]. [[Бук|Букови гори]] има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: [[дива котка]], [[дива свиня]], [[заек]].
 
== Селища ==
В самата планина няма селища, но в подножията и&#768;ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.
* В [[България]] – 2 села: [[Илинден (село)|Илинден]] и [[Нова Ловча]];
* В [[Гърция]] – 1 град [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]] (Като Неврокопи) и 3 села: [[Вълково (дем Неврокоп)|Вълково]] (Хрисокефалос), [[Възмен]] (Ексохи) и [[Куманич]] (Дасото)<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168 – 170.</ref><ref>Георгиев, Георги К. „Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)“. София, 1953, стр.11.</ref>.
По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] за [[Драма (град)|Драма]].
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[Списък на планините в България]]