[[Файл:Sargent, John Singer (1856-1925) - 1917-20 - Disegno 9.jpg|мини|Орелът се храни от Прометей, картина на [[Джон Сингър Сарджънт]] (ок. 1917 г.)]]
В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс, за това, че е дал огъня на смъртните хорапростосмъртните. Прометей бива прикован на скала в [[Кавказ]] от сина на Зевс – [[Хефест]]. Той, въпреки волята си, забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали мъките на Прометей – всеки ден долитал орел, символ на самия Зевс, и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта. Според различните автори това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от [[Херкулес]], който убива орела със стрела. В опростена версия действието на Прометей се представя като „кражба“ и разпореждането на Зевс – като наказание за нея. Известна е обаче и предистория, при която Зевс е иззел огъня от хората и го е скрил, а Прометей им го връща.
В продължение на историята е митът за [[Пандора]], който е отмъщението на Зевс срещу хората. Според него богът наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал ѝ живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Той бива заслепен от красотата на жената и въпреки увещанията на своя брат встъпва в брак с нея. В общия им дом имало плътно затворена урна, в която били скрити всички злини. Така веднъж,останалакато била сама, Пандора, водена от любопитство, отворила урната и освободила всички злини, съхранявани в съда. Животът на хората станал студен и жесток, и когато капакът на урната бил затворен отново,само Надеждата останала вътре. Единствено тя не успяла да излети по волята на Зевс. Животът на хората станал студен и жесток.
