Тревненска планина: Разлика между версии

Тревненска планина се издига в източната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина 15 км. На запад долините на [[Дряновска река]] (от басейна на [[Янтра]]), седловина висока 1061 м и [[Мъглижка река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Шипченска планина]]. На изток долината на река [[Белица (приток на Янтра)|Белица]] (десен приток на [[Янтра]]), [[Проход на републиката|Проходът на републиката]] (698 м) и долините на [[Радова река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) и левият и&#768;ѝ приток [[Лазова река]] я отделят от [[Елено-Твърдишка планина]]. На юг със стръмни склонове се спуска към [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]], а на югоизток чрез Дъскарския рид и седловина висока 550 м се свързва с планинския рид [[Дебелец (рид)|Дебелец]], който е част от нея. На север по линията от град [[Трявна]] до село [[Вонеща вода]] преминава условната граница със [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], която я отделя от [[Габровски възвишения|Габровските височини]].<ref name="грб"/>

Билото на планината е плоско с отделни заоблени слабо изразени върхове. Най-висока точка е връх '''Панагюра''' (1330,4 м), разположен в западната и&#768;ѝ част, югозападно от село [[Борущица]]. От билото на север между притоците на [[Дряновска река]] и [[Белица (приток на Янтра)|Белица]] и на юг, между [[Мъглижка река]], [[Ветренска река]] и [[Радова река]] (леви протоци на [[Тунджа]]) се отделят дълги странични ридове, които правят ширината на планината по-голяма от дължината и&#768;ѝ – над 25 км.<ref name="грб"/>

Има сложен геоложки строеж. Образувана е върху Твърдишката антиклинала. Изградена е от палеозойски, триаски, юрски, кредни и терциерни скали. Във връзка с геоложкият и&#768;ѝ строеж е и наличието на големи залежи от черни въглища – Балкански въглищен басейн (в района на село [[Кръстец]]). Преобладават кафявите горски, сивите горски и канелените почви. Обрасла е с букови гори, които по южните склонове са примесени с габър.<ref name="грб"/>

В югозападното и северозападното и&#768;ѝ подножие са разположени градовете [[Мъглиж]] и [[Плачковци]], а поради ниската си височина и удобни долинни разширения в цялата планина има няколко десетки малки селца и махали.<ref name="грб"/>

В планината са изградени седем хижи: „Ивайло“, „Армеец“, „Планинец“ и „Българка“ в най-западната и&#768;ѝ част в близост до стиковката и&#768;ѝ с Шипченска планина, а в източната и&#768;ѝ част – хижите „Грамадлива“, „Химик“ и „Предела“. Създадени са резерватите „Българка“ и „Мъглижка клисура“ и защитените местности „Студен кладенец“, „Виканата скала“, „Мечата дупка“, „Милева скала“ и „Топлата дупка“.<ref name="грб"/>

В най-източната и&#768;ѝ част, през [[Проход на републиката|Прохода на републиката]], на протежение от 36,6 км преминава участък от второкласен път № 55 от Държавната пътна мрежа [[Дебелец]] – [[Нова Загора]] – [[Свиленград]].<ref name="грб"/>

== Вижте ощесъщо ==